Энди Вейр - Марсианецът

Първо на боклука: и в двете возила имаше пейка за пътници — вън!

Следващо: няма нужда от животоподдържащи системи в караваната. Резервоарите за кислород и за азот, устройството, филтриращо въглеродния диоксид… не ми трябват. Караваната ще си дели въздуха с марсохода, който си има свои екземпляри от горепосоченото, и ще вози регулатора и оксигенатора. Предвид компонентите от Подслона, които караваната ще вози, и системите на марсохода, ще разполагам с две дублиращи се животоподдържащи системи. Което е добре.

Следващото, което изхвърлих от караваната, бяха шофьорското кресло и контролния панел. Връзката с марсохода е физическа. Караваната няма никаква роля в тегленето и подаването на въздух. Не се нуждае от мозък, тоест от компютър и контроли. Добре де, компютъра все пак реших да запазя. Той е малък и лек. Ще го взема със себе си. Ако нещо се случи с компютъра на марсохода, ще имам резервен.

Сега в караваната е много по-просторно. Време е за експерименти.

Подслонът има дванайсет батерии от по девет киловатчаса. Те са големи и ъгловати. Всяка е висока над два метра, широка е половин метър и дебела три четвърти от метъра. По-големият размер намалява масата на киловатчас съхранение. Да, знам, че звучи противно на здравия разум. Но след като в НАСА проумяха, че увеличаването на обема намалява масата, започнаха да прилагат този принцип повсеместно. Защото именно масата е най-критичната и най-скъпата част от уравнението, когато си решил да пращаш разни неща на Марс.

Демонтирах две от батериите. Подслонът ги използва главно през нощта. Стига да ги върна по местата им преди мръкване, всичко би трябвало да е наред.

Отворих широко и двата шлюза на караваната и успях да вкарам първата батерия в кабината. След като разигравах известно време тетрис на живо, съумях да разкарам първата батерия от пътя си, за да вкарам и втората. Двете запълниха изцяло предната половина на кабината. Ако не бях разчистил ненужните вещи, никога не бих могъл да ги наместя.

Батерията на караваната е прикрепена към шасито, но основният захранващ кабел минава през херметизираната кабина. Успях да свържа батериите от Подслона към него, което си е истински подвиг, когато работиш в скафандър.

Проверка на системите от марсохода показа, че съм свързал батериите правилно.

Всичко това може да изглежда незначително, но е адски важно. Означава, че ще разполагам с двайсет и девет соларни клетки и възможност да съхранявам трийсет и шест киловатчаса електрическа енергия. Тоест ще мога да изминавам бленуваните сто километра на ден.

Добре де, през четири от всеки пет дни.

Според календара ми снабдителната сонда за „Хермес“ ще бъде изстреляна от Китай след два дни (ако не е имало забавяне). Ако нещо се прецака със сондата, екипажът на „Хермес“ ще е в голяма беда. За това се тревожа най-много.

Вече от месеци съм в смъртна опасност и един вид свикнах. Но сега пак ми е нервно. Да умра ще е гадно, но да умрат колегите ми от екипажа ще е много по-гадно. А ще разбера как е минало изстрелването чак когато стигна до Скиапарели.

Късмет, колеги.

— Хей, Мелиса… — каза Робърт. — Как е сигналът? Виждаш ли ме?

— Съвсем ясно, сладък — отвърна командир Люис. — Видеовръзката е стабилна.

— Казват, че имам пет минути.

— Пак е по-добре от нищо — каза Люис. Докосна леко стената на каютата си, за да спре на място в нулевата гравитация. — Хубаво е да те видя в реално време.

— Да — съгласи се Робърт. — Закъснението на сигнала почти не се усеща. Трябва да кажа, че се надявах най-после да се прибереш.

Люис въздъхна.

— И на мен ми се иска да се прибера, скъпи.

— Не ме разбирай погрешно — побърза да добави той. — Разбирам защо правиш това. Но чисто егоистично, аз си искам съпругата. Липсваш ми. Хей, в безтегловност ли си?

— Какво? А, да. В момента корабът не е се върти и няма изкуствена гравитация.

— Защо?

— Защото след няколко дни ще се скачим с „Тайянг Шен“. Не може да се въртим, когато се скачваме с разни неща.

— Ясно — каза Робърт. — Е, как са нещата на кораба? Някой ядосва ли те?

— Не — поклати глава Люис. — Екипажът е добър. Голям късмет извадих с тях.

— Да знаеш само! — възкликна Робърт. — Открих страхотно попълнение за колекцията ни?

— О? Какво си намерил?

— Оригинален осемлентов запис на ABBA „Най-големите хитове“. В оригиналната опаковка при това.

Очите на Люис се разшириха.

— Сериозно? От седемдесет и трета или от допълнителните издания?