Энди Вейр - Марсианецът

При настоящата ситуация мога да кача двайсет и една клетки. Трябва да намеря място за останалите седем. Има само едно възможно място — отстрани на марсохода и караваната.

Преди време направих „дисаги“, помните ли? Преметнати през марсохода. От едната страна висеше резервната батерия (която откраднах от сегашната каравана), а от другата страна натоварих камъни като противотежест.

Този път дисагите няма да ми трябват. Ще върна батерията в караваната, където й е мястото. Това ще ми спести нуждата всеки ден да излизам от марсохода и да сменям кабелите на двете батерии. Когато марсоходите са свързани, те си делят всички ресурси, включително електричеството.

Хванах се на работа и монтирах откраднатата батерия на първоначалното й място. Отне ми два часа, но вече не ми се пречка. Свалих дисагите и ги оставих настрани. По-нататък може да ми свършат работа. Ако съм научил нещо от престоя си на Марс, то е, че всичко може да се окаже полезно.

Сега страниците на марсохода и караваната са свободни. Зяпах ги известно време и се сетих какво да направя.

Ще направя L-образни скоби и ще ги прикача отдолу към шасито, като по-късата перпендикулярна част стърчи нагоре, успоредно на стената на съответното возило. По две скоби на всяка страна, които да оформят нещо като рафт. Ще натоваря соларните клетки на рафтовете и ще ги облегна на стената на возилото. После ще ги привържа към корпуса с домашно направено въже.

Общо ще има четири „рафта“ — два на марсохода и два на караваната. Ако скобите стърчат достатъчно, за да поберат два панела, значи ще мога да натоваря осем допълнителни панела. Това прави дори един в повече от планираното.

Утре ще направя скобите и ще ги монтирам. Можех да го свърша и днес, но взе да се стъмва и ме домързя.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 209

Изкарах една студена нощ. Соларните клетки бяха все така демонтирани от конструкцията, затова се наложи да оставя Подслона на енергоспестяващ режим. Включих все пак отоплителя (не съм луд), но нагласих термостата на един градус, за да пестя ток. Като се събудих, беше адски студено и това ме изпълни с носталгия. Израснал съм в Чикаго, все пак.

Ала носталгията не топли. Заклех се да довърша скобите днес, така че да върна панелите по местата им. Тогава можех да включа проклетия отоплител на нормална температура.

Отправих се към подпорите, останали от приземителния механизъм на МИА. МИА е направен основно от композитен материал, но подпорите трябва да абсорбират шока при кацането, затова са метални.

Всяка подпора е дълга два метра и е прикрепена чрез болтове. Довлякох ги в Подслона, за да работя, без скафандърът да ми се пречка. Разглобих подпорите и се сдобих с известен брой метални парчета.

Оформянето на L-образните елементи изискваше чук и… ами, чук. Не е нужна особена прецизност, за да изкривиш парче метал под приблизително прав ъгъл.

Трябваше да пробия дупки за болтовете. За щастие, моята дрелка — убийцата на „Патфайндър“ — свърши тази работа перфектно.

Лесно прикрепих скобите към шаситата на марсохода и караваната. Шаситата могат да се изтеглят настрани. Прикрепих с болтове скобите и върнах шаситата по местата им. Важна бележка: шаситата не са част от херметизираната кабина, следователно дупките, които пробих за болтовете, няма да причинят изтичане на въздух.

Пробвах здравината на скобите, като ги млатих с камъни. Ето с такива високотехнологични подходи сме известни ние, космическите учени.

След като се уверих, че скобите няма да се счупят току-така, аз опитах новата си подредба. Две купчини от по седем панела върху покрива на марсохода, една купчина върху караваната и по два панела на рафт. Всичко се намести тип-топ.

Привързах клетките и направих няколко кръгчета. Пробвах всякакви рискови маневри — рязко тръгване и спиране, остри завои. Клетките не помръднаха.

Двайсет и осем соларни клетки, хора! И място за една резервна дори!

След като заслужено размахвах победоносно юмрук известно време, аз разтоварих клетките и ги завлякох обратно по местата им. Утре сутринта нямаше да се събудя в чикагски студ.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 211

Усмихвам се до уши. Усмихвам се с усмивката на човек, който е бърникал здраво колата си и не я е счупил . Това се случва значително по-рядко, отколкото си мислите.

Днес посветих деня си на разчистване — махнах всичко излишно от марсохода и караваната. Подходих доста агресивно към задачата си, между другото. Пространството в херметизираните кабини е от огромно значение. Колкото повече неща разкарам от кабината на караваната, толкова повече ще мога да натоваря и толкова по-малко ще трябва да сместя в кабината на марсохода.