Энди Вейр - Марсианецът

Преди време, когато хакнаха марсохода и „Патфайндър“, за да стане връзката, генийчетата от НАСА ми пратиха и пищов с инструкции за отстраняване на проблеми. Въведох първата инструкция:

(18:09) УОТНИ: system_command: СТАТУТ

(18:09) SYSTEM: последно съобщение изпратено преди 00 ч. 31 м. Последно съобщение получено преди 26 ч. 17 м. Последен тестови отговор от сондата получен преди 04 ч. 24 м. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: 52 тестови запитвания без отговор.

„Патфайндър“ вече не си говореше с марсохода. Спряла беше да отговаря на тестовите му запитвания преди четири часа и двайсет и четири минути. Направих бърза сметка и тя показа, че това е било около един и половина по обяд.

По времето, когато дрелката угасна.

Постарах се да не изпадам в паника. Списъкът с инструкции за отстраняване на проблеми съдържаше неща, които да опитам, ако комуникацията се преустанови. Те са (в този ред):

1. Провери дали „Патфайндър“ получава ток.

2. Рестартирай компютъра на марсохода.

3. Рестартирай „Патфайндър“, като го изключиш и включиш към захранването.

4. Инсталирай комуникационния софтуер на марсохода на компютъра на другия марсоход и пробвай оттам.

5. Ако и двата марсохода не сработят, проблемът най-вероятно е в „Патфайндър“. Провери много внимателно връзките. Почисти сондата от прах.

6. Напиши съобщение с камъни, като използваш морзовата азбука, включително какво си опитал за отстраняване на проблема. Възможно е проблемът да подлежи на отстраняване чрез дистанционен ъпдейт на „Патфайндър“.

Стигнах само до първата стъпка. Проверих връзките на „Патфайндър“ и видях, че единият проводник е разкачен.

Ура! Какво облекчение! Усмихнат до уши, аз си взех комплекта с инструменти и се приготвих да прикача проводника. Издърпах го от сондата, за да го почистя добре (доколкото това беше възможно с обемистите ръкавици на скафандъра ми), и забелязах нещо странно. Изолацията се беше стопила.

Замислих се върху този нов факт. Стопената изолация обикновено говори за късо съединение. През жичката е минал твърде силен ток. Но оголената част на жичката не беше почерняла, а изолацията на другия проводник си беше в ред.

А после, една по една, ужасните реалности на Марс започнаха да маршируват пред вътрешния ми взор. Жичката няма как да бъде обгорена или почерняла. Този ефект се дължи на оксидацията. А във въздуха тук няма кислород. Значи най-вероятно е имало късо все пак. Но щом другият проводник не беше засегнат, значи токът е дошъл отдругаде…

А прекъсвачът на дрелката се беше задействал по същото време…

Ох… мамка му…

Вътрешната електроника на „Патфайндър“ включваше и заземяване към корпуса. По този начин не може да акумулира статичен заряд в атмосферните условия на Марс (липсата на вода и честите пясъчни бури могат да създадат силен статичен заряд).

Корпусът лежи върху панел А, една от четирите стени на тетраедъра, с който сондата е дошла на Марс. Останалите три панела още са в долината Арес, където ги зарязах, след като отвлякох „Патфайндър“.

Между панела и работния ми тезгях са притиснати балоните от милар, които са се издули временно, за да смекчат приземяването на „Патфайндър“. Бях срязал повечето от тях, когато подготвях сондата за транспортиране. Все пак, доста материал остана, част от него стърчи под панел А и се допира до корпуса на сондата. Може би трябва да спомена, че меларът е проводим.

В 13:30 аз подпрях дрелката на работната маса да се охлади. Бях свалил капака на дрелката, за да направя място на захранващия кабел. Работната маса е от метал. Ако дрелката се е допряла по определен начин до масата, като нищо може да е възникнала връзка метал-метал.

И точно това се е случило.

Електричеството е протекло от плюса на дрелката, минало е през масата, през милара, през корпуса на „Патфайндър“, през куп изключително чувствителни и незаменими електронни чаркове и е излязло през минуса на захранващия кабел на „Патфайндър“ — това е проводникът със стопената изолация.

„Патфайндър“ работи при ток със сила 50 милиампера. А е получил девет хиляди милиампера, които са помели деликатната електроника и са изпържили всичко по пътя си. Прекъсвачите са се задействали, но е било твърде късно.

„Патфайндър“ е мъртъв. Загубих единствения си начин за връзка със Земята.

Сам съм.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 197

Въздишка…

Ще ми се поне веднъж нещо да мине по план. Марс упорито се опитва да ме убие. Е… Не Марс изпържи сондата. Така че нека внеса корекция: