Энди Вейр - Марсианецът

Средният ми пробег до „Патфайндър“ беше осемдесет километра на ден. При това темпо пътуването до Скиапарели ще трае четиресет дни. Нека са петдесет за по-сигурно.

Но въпросът не е само в разстоянието. След като стигна до кратера, ще трябва да си направя лагер и да поработя по модифицирането на МИА. По сметките на НАСА за това ще ми трябват трийсет дни, четиресет и пет за по-сигурно. Значи, общо за пътуването и модификациите — деветдесет и пет дни. Нека са сто, защото деветдесет и пет направо плаче да го закръглиш.

Следователно ще трябва да оцелея далече от Подслона в продължение на сто дни.

„Ами МИА? — чувам ви да питате (чувам ви в трескавото си въображение, тоест). — Той няма ли си някакви запаси? Въздух и вода поне?“

Ами, не. Няма си.

Има въздушни резервоари, но те са празни. Всяка мисия от програмата „Арес“ има нужда от много кислород, азот и вода, но няма смисъл да пращат допълнителни количества с МИА. Далеч по-лесно е екипажът да напълни резервоарите му от Подслона. За късмет на моите колеги от екипажа планът на мисията изискваше от Мартинес да напълни резервоарите на нашия МИА още в ден 1, което той и направи.

„Хермес“ ще прелети покрай Марс в ден 549, значи аз трябва да потегля на път в ден 449. Значи, разполагам с двеста петдесет и седем дни да се подготвя.

Доста време, ще кажете?

Време, в което трябва така да модифицирам марсохода, че да събера в него атмосферния регулатор, оксигенатора и водния рециклатор. Кръстил съм ги „Голямата тройка“. И трите трябва да пътуват вътре в кабината, но тя просто не е достатъчно голяма. И трите трябва да работят постоянно, но батерията на марсохода не е достатъчно мощна да ги захранва при такъв режим на консумация.

Освен това трябва да натоваря в марсохода всичката си храна, вода, соларни клетки, допълнителната батерия, инструментите, някои резервни части и „Патфайндър“. Като единственото ми средство за комуникация с НАСА, „Патфайндър“ ще пътува на покрива.

Предстои ми да реша куп проблеми, но пък имам на свое разположение куп умни глави, които да ми предлагат решения. Кажи-речи цялата планета Земя.

НАСА още работи върху подробностите, но идеята е да се използват и двата марсохода. В единия ще се возя, другият ще служи като каравана за багажа.

„Караваната“ ще трябва да претърпи структурни промени. И под „структурни промени“ имам предвид „изрязване на голяма дупка в корпуса“. Ще вкарам Голямата тройка през дупката, после ще я запуша с резервно платнище за Подслона. Кръпката ще се издуе навън, когато херметизирам марсохода, но ще издържи.

Как ще изрежа въпросната дупка в корпуса ли? Оставям обясненията на моя прекрасен сътрудник Венкат Капур:

(14:38) ЛРД: Сигурно се чудиш как ще изрежеш дупка в марсохода. Направихме няколко експеримента и те показаха, че дрелката за вземане на скални проби може да мине през корпуса. Износването на свредела е минимално (скалите са по-твърди от въглеродната сплав). Ще пробиваш дупки близо една до друга по периметъра на планирания отвор, а разстоянието помежду им ще избиеш с длето.

Надявам се, че обичаш да пробиваш дупки с дрелка. Свредлото е с диаметър от един сантиметър, ще пробиваш дупките през половин сантиметър разстояние, а общата дължина на прореза е 11.4 метра. Това са седемстотин и шейсет дупки. За пробиването на всяка са необходими сто и шейсет секунди.

Проблем: дрелките не са предвидени за строителна дейност, а за вземане на скални проби и батериите им издържат само двеста и четиресет секунди. Имаш две дрелки, но пак ще можеш да пробиеш само три дупки с едно зареждане на батериите. А презареждането им отнема четиресет и една минути.

Това са сто седемдесет и три часа работа, разделени на осем часа работа извън Подслона дневно. Тоест двайсет и един дни пробиване на дупки, а това е твърде много. Работата е там, че всичките ни други идеи зависят от пробиването на въпросната дупка в корпуса на марсохода. Ако то се провали, ще ни трябва време да измислим друг план.

Затова искаме да свържеш дрелката директно към захранването на Подслона.

Работните параметри на дрелките са 28.8 V и 9 A. Единствените подходящи кабели са презареждащите кабели на марсоходите. Техните параметри са 36 V и 10 A максимум. Имаш два, така че няма проблем да модифицираш единия.

Ще ти пратим инструкции как да намалиш волтажа и да монтираш нов прекъсвач на кабела, макар да съм сигурен, че знаеш как се прави.

Утре ще си играя с кабели с високо напрежение. Детска игра!