Энди Вейр - Марсианецът

— Аз съм „за“! — усмихна се Мартинес.

— По-полека, каубой — възпря го Люис. — Двамата с теб сме военни. Твърде вероятно е, като се върнем у дома, да ни изправят пред военен съд. Колкото до останалите, това гарантирано ще сложи край на космическата ви кариера. Повече никога няма да ви пратят в космоса.

Мартинес се облегна на стената, скръстил, ръце на гърдите си и изкривил лице в полуусмивка. Останалите размишляваха мълчаливо върху казаното от командира.

— Ако решим да го направим — заговори Вогъл, — ще си осигурим повече от хиляда дни в космоса. Предостатъчно космос за един живот. И да искат да ме върнат, няма да се навия.

— Вогъл май също е „за“ — ухили се Мартинес. — С което ставаме двама, ако броим и мен.

— Да го направим — каза Бек.

— Ако смяташ, че ще проработи — обърна се Йохансен към командира, — ще се доверя на преценката ти.

— Добре — каза Люис. — Ако решим да го направим, какво следва?

Вогъл сви рамене.

— Изчислявам курса и го въвеждам в компютъра — отговори той. — Какво друго?

— Ще трябва да изключим дистанционното управление — добави Йохансен. — Предвидено е да върне кораба на Земята, ако всички ние умрем или нещо такова. С негова помощ Земята може да поеме контрола над „Хермес“.

— Но ние сме тук, нали — изтъкна Люис. — Можем да отменим всяка тяхна дистанционна команда.

— Не точно — възрази Йохансен. — Дистанционното управление е програмирано да игнорира всички бордови команди. Предвидено е да се задейства в кризисна ситуация, която прави първичния бордови контрол ненадежден.

— Можеш ли да го изключиш? — попита Люис.

— Хмм… — изсумтя Йохансен и замълча. — „Хермес“ има четири дублиращи се летателни компютъра, всеки от които е свързан към три дублиращи се комуникационни системи. Ако който и да е от компютрите получи сигнал от коя да е комсистема, Хюстън ще е в състояние да ни отнеме контрола над кораба. Не можем да изключим комсистемите, защото така ще загубим телеметрията и навигацията. Не можем да изключим компютрите, защото така ще загубим контрол над кораба. Ще трябва да изключа дистанционния контрол във всяка система… Той е част от операционната система на компютрите, което значи, че трябва да пренапиша кода… да. Мога да го направя.

— Сигурна ли си? — настоя Люис. — Можеш ли да го изключиш?

— Да, не би трябвало да ме затрудни — кимна Йохансен. — Това е извънреден режим, не е от програмите с високо ниво на защита. Не е осигурен срещу враждебен код.

— Враждебен код? — усмихна се Бек. — Значи ще си нещо като хакер?

— Мда — усмихна се на свой ред Йохансен. — Май така излиза.

— Добре — каза Люис. — По всичко личи, че можем да го направим. Но не искам да се влияете един от друг при вземането на решение. Нека всеки реши сам за себе си. Ще си дадем двайсет и четири часа за размисъл. Всеки е свободен да промени решението си. След като времето изтече, ще говорите лично с мен или ще ми пратите имейл. Ако дори един от вас е против, ще отменя решението и няма да кажа на никого кой е бил против.

Люис ги изчака да си тръгнат от Кафето. Всички се усмихваха. И четиримата. За пръв път откакто бяха напуснали Марс, очите им грееха. Никой нямаше да промени решението си.

Връщаха се на Марс.

Всички знаеха, че Брендън Хач скоро ще ръководи космически мисии.

Издигаше се по служебната стълбица с максималната скорост, възможна в една толкова голяма и инертна организация като НАСА. Имаше репутацията на усърден служител, а уменията и лидерските му качества се виждаха с просто око.

Брендън беше дежурен в контролната зала всяка нощ от един до девет сутринта. Отличното представяне в тази му роля със сигурност вещаеше повишение. Вече бе обявено, че ще е помощник полетен контрольор за „Арес 4“, имаше голяма вероятност да се изкачи на самия връх за „Арес 5“.

— Полетен, тук КАПКОМ — чу се глас в слушалките му.

— Слушам, КАПКОМ — отвърна уставно Брендън. Макар да се намираха в едно и също помещение, комуникационният протокол беше задължителен. Всичко минаваше през радиовръзката и се записваше.

— Ъпдейт на статута от „Хермес“ извън графика.

„Хермес“ отстоеше на цели деветдесет светлинни секунди от Земята и гласовата комуникация беше непрактична заради голямото закъснение на сигнала. С изключение на кратките записи, които правеха за медиите, екипажът комуникираше с контролната зала чрез текстови съобщения и щеше да продължи в този дух, докато разстоянието между кораба и Земята не се скъсеше драстично.