Энди Вейр - Марсианецът

— Ти си шибан страхливец — каза Мич.

— Мич… — опита се да го възпре Венкат.

— Гаден страхливец — продължи Мич, все едно не го е чул. — Искаш да ограничиш щетите и друго не те интересува. Пет пари не даваш за живота на Уотни.

— Нищо подобно — възрази Теди. — И ми писна от инфантилното ти отношение. Цупи се, щом искаш, но ние, останалите, трябва да се държим като зрели хора. Това не ти е телевизионно състезание. По-рисковото решение не винаги е по-доброто.

— Космосът е опасен — озъби се Мич. — Това ни е работата, по дяволите. Ако искаш всичко да ти е сигурно и безопасно, иди в някоя застрахователна компания. А и не рискуваш своя живот, между другото. Екипажът е в състояние сам да реши, не е нужно ти да решаваш вместо тях.

— Не, не могат — заяви Теди. — Те са емоционално ангажирани. Както и ти, очевидно. Няма да заложа пет живота, за да спася един. Особено щом можем да го спасим, без изобщо да рискуваме техните.

— Глупости! — викна Мич и скочи от стола си. — Внушаваш си, че онази безумна идея със свободното падане може да проработи, за да избегнеш поемането на риск! Обричаш Уотни на гладна смърт, страхливо копеле такова!

Изхвърча от стаята и затръшна вратата след себе си. След няколко секунди Венкат го последва с думите:

— Ще гледам да го успокоя.

Брус се прегърби на стола си.

— Ужас — поклати глава той. — Ние сме учени, за бога. Какво толкова?

Ани събра мълчаливо нещата си и ги прибра в куфарчето.

Теди я погледна.

— Извинявай за това, Ани. Какво мога да кажа? Понякога мъжете изпускат юздите на тестостерона си и…

— Надявах се да ти срита задника — прекъсна го тя.

— Какво?

— Знам, че се притесняваш за астронавтите, но той е прав. Ти наистина си шибан страхливец. Ако имаше кураж, може би щяхме да спасим Уотни.

До Люис.

Здрасти, командире.

Покрай подготовката и полета до Марс работих с теб цели две години. Мисля, че те познавам доста добре. Затова предполагам, че обвиняваш себе си за моето положение.

Недей.

Съдбата те изправи лице в лице с невъзможен сценарий и ти взе трудно решение. Това правят командирите. А решението ти беше правилно. Ако беше изчакала още, МИА щеше да се катурне.

Сигурен съм, че си премислила стотици пъти всички възможни варианти, следователно разбираш, че не си могла да постъпиш различно (освен ако по чудо не бе развила ясновидски способности, преди бурята да ни застигне).

Сигурно си мислиш, че да загубиш член на екипажа е най-лошото нещо, което може да ти се случи. Не е вярно. Да загубиш целия екипаж е далеч по-лошо. А ти успя да предотвратиш това.

Но има нещо по-важно, което да обсъдим — каква е тази твоя мания по диското, за бога? Мога да разбера увлечението ти по телевизионните сериали от седемдесетте — така де, всички обичаме космати хора с огромни яки. Но диско? Диско?!

Вогъл провери позицията и ориентацията на „Хермес“ според зададения курс. Както обикновено, всичко беше наред. Освен че беше химикът на мисията, той беше и специалист по астрофизика. Макар че не беше нужно да си свръхексперт, за да се оправиш с навигацията.

Компютърът си знаеше маршрута. Знаеше кога да промени ъгъла на кораба, така че йонните двигатели да са насочени в правилната посока. Постоянно знаеше и точното местоположение на „Хермес“ — то се изчисляваше лесно според положението на Слънцето и Земята, а атомният часовник на борда винаги показваше точното време.

Освен в случай на тотален компютърен срив или друго катастрофално събитие, детайлните познания на Вогъл по астрофизика никога нямаше да влязат в употреба.

Завърши проверката на курса и пусна диагностика на двигателите. Функционираха при пълна мощност. Направи всичко това от каютата си. Контролът върху функциите на кораба можеше да се осъществява от всички бордови компютри. Дните, когато трябваше лично да отидеш в машинното, за да провериш двигателите, бяха останали в миналото.

Приключил със задачите си за деня, най-сетне му остана време да прочете имейлите си.

Прегледа набързо съобщенията, които НАСА бе сметнала за достатъчно важни, прочете първо най-интересните и отговори на някои. Прехвърли отговорите си в отделна папка — Йохансен щеше да ги излъчи към Земята заедно с останалата поща.

Погледът му се спря на един имейл от жена му. Озаглавен беше Unsere kinder (нашите деца). Нямаше текст, само прикачен файл със снимка. Вогъл повдигна вежда. Няколко неща правеха впечатление веднага. Първо, kinder трябваше да е написано с главна буква. Жена му Хелена, начална учителка в Бремен, никога не би допуснала такава грешка. Пък и помежду си двамата наричаха галено децата си Die Affen.