Энди Вейр - Марсианецът

— Рич. Рич Парнъл — представи се той и влезе в кабинета, притиснал към гърдите си купчина омачкани листове. — От астродинамиката.

— Приятно ми е да се запознаем — каза Венкат. — Какво мога да направя за вас?

— Преди известно време ми хрумна нещо. И поработих върху него. — Тръсна купчината листове върху бюрото на Венкат. — Само да намеря резюмето…

Венкат погледна тъжно доскоро чистото си бюро, сега отрупано с разпечатки.

— Ето го! — възкликна доволно Рич и грабна един лист, но изражението му бързо повехна. — Не, не е това.

— Рич — каза Венкат. — Защо просто не ми кажеш за какво става въпрос?

Рич погледна разбърканите листа и въздъхна.

— Но аз бях подготвил толкова хубаво резюме…

— Резюме на какво?

— Как да спасим Уотни.

— Вече работим по въпроса — каза Венкат. — Отчаян опит, вярно, но…

— Онова с „Тайянг Шен“ ли? — изсумтя Рич. — Няма да стане. Не можете да подготвите сонда за Марс само за един месец.

— Но въпреки това ще се опитаме — изтъкна Венкат с нотка на раздразнение в гласа.

— О, извинете, груб ли съм? — попита Рич. — Не ме бива с хората. Понякога несъзнателно ставам груб. Ще ми се хората да ми казват, когато прекалявам. Всъщност „Тайянг Шен“ е от основно значение. Без нея идеята ми няма да сработи. Но сонда до Марс? Пфу! Глупост.

— Добре — кимна Венкат. — Твоята идея каква е?

Рич грабна един лист от бюрото.

— А, ето го най-сетне! — възкликна той и го подаде на Венкат с детинска усмивка.

Венкат взе резюмето и плъзна поглед по текста. Колкото по-нататък четеше, толкова по-широко се отваряха очите му.

— Сигурен ли си в това?

— Напълно! — грейна Рич.

— На някого друг казвал ли си?

— На кого бих могъл да кажа?

— Не знам — вдигна рамене Венкат. — На приятели?

— Нямам такива.

— А, държиш го под шапката си, значи.

— Нямам шапка.

— Това е просто израз.

— Така ли? — учуди се Рич. — Глупав е.

— Рич, ставаш груб.

— А, благодаря.

Вогъл,

Натресоха ме за твоя резерва и това даде неочакван резултат.

Онези в НАСА сигурно са решили, че ботаниката и химията имат нещо общо, защото и двете са от женски род. Така или иначе, измъдриха аз да съм резервният химик на мисията.

Помниш ли как те накараха да отделиш един ден, за да ми обясниш експериментите си? Подготовката за мисията тъкмо беше навлязла в най-интензивния си период. Може и да си забравил.

Та, ти започна обучението ми, като ме черпи бира. За закуска. Вие, немците, сте страхотни.

Както и да е, сега имам много време за губене, така че от НАСА ме затрупват с работа. И всичките ти химически тъпотии са в списъка. Трябва да правя скучни опити с епруветки, почва, нива на киселинност и прочие. Само от мисълта за това ми се доспива.

Животът ми е постоянна борба за оцеляване… разнообразена от някой и друг химически опит.

Честно, подозирам, че всъщност си някакъв суперзлодей. Химик си, говориш с немски акцент и си имал база на Марс… какво друго доказателство ми трябва?

— Какво, мамка му, е проект „Елронд“? — попита Ани.

— Трябваше да измисля нещо — каза Венкат.

— И измисли „Елронд“? — настоя Ани.

— Защото съвещанието е тайно ли? — предположи Мич. — В имейла ти пишеше да не казвам дори на секретарката си.

— Ще ви обясня всичко, но нека изчакаме Теди — успокои ги Венкат.

— Защо „Елронд“ да означава „тайно съвещание“? — не мирясваше Ани.

— За някакво важно решение ли става въпрос? — попита Брус Нгъ.

— Именно — кимна Венкат.

— Това пък откъде го разбра? — попита с нарастващо раздразнение Ани.

— Елронд — обясни Брус. — Съветът на Елронд. От „Властелинът на пръстените“. Съвещанието, на което решават да унищожат Единствения пръстен.

— Боже — поклати глава Ани. — Май никой от вас не е правил секс в гимназията, а?

— Добро утро — поздрави Теди от прага. Издърпа си стол, седна, сложи ръце на масата и попита: — Някой знае ли за какво е това съвещание?

— Чакайте — каза Мич. — Дори Теди ли не знае?

Венкат си пое дълбоко дъх.

— Един от нашите специалисти по астродинамика, Рич Парнъл, е измислил начин да върне „Хермес“ на Марс. Изчислил е курс, при който „Хермес“ ще прелети покрай Марс в ден 549.

Тишина.

— Бъзикаш ли ни? — попита войнствено Ани.

— Ден 549? Как изобщо е възможно това? — зяпна Брус. — Дори „Ирида“ трябваше да кацне чак в ден 588.

— „Ирида“ беше инерционен апарат — обясни Венкат. — „Хермес“ има йонни двигатели с постоянна тяга. Ускорява непрекъснато. А в момента е набрал голяма скорост. При настоящия му курс предстои едномесечно убиване на скоростта, за да се изравни със скоростта на Земята.