Энди Вейр - Марсианецът

— Какво? — попита остро Мич. По всички конзоли засвяткаха маркери за тревога, чуха се и звукови сигнали.

— „Ирида“ понася сила от седем гравитации — съобщи някой.

— Сигналът прекъсва — обади се друг.

— Възходящ, какво става? — настоя Мич.

— Става страшно. Върти се по надлъжната си ос със седемнайсет градуса прецесия.

— Какво е въртенето?

— Поне пет оборота в секунда и излиза от курса.

— Можете ли да изведете ракетата в орбита?

— Изобщо нямам връзка с нея, сигналът прекъсва постоянно.

— Ком! — изстреля Мич към директора на комуникациите.

— Работим по въпроса — гласеше отговорът. — Има проблем с бордовата система.

— Гравитационната сила в ракетата нараства сериозно, директор на полета.

— Наземната телеметрия показва, че ракетата е на двеста метра под орбиталната пътека.

— Изгубихме показанията на сондата, директор на полета.

Мич се съсредоточи върху последния доклад.

— Никакви показания ли не получаваме?

— Потвърждавам. Прекъсващ сигнал от кораба, но нулев от сондата.

— По дяволите — изруга Мич. — Откъснала се е в товарния. Няма ли начин да стигне до орбита? Дори до свръхниска? Сигурно бихме могли да…

— Загубихме сигнала, директор на полета.

— Ние също имаме загуба на сигнал.

— И при нас няма нищо

Ако се изключеше бибипкането на алармите, в залата настана пълна тишина. След миг Мич попита:

— Повторна връзка?

— Неуспешна — докладва директорът на комуникациите.

— Наземен?

— Незамен контрол отрицателен. Корабът е извън полезрението ни.

— Сателитен контрол? — понита Мич.

— Не засичаме сигнал със сателитите.

Мич погледна към централния екран. Беше изцяло черен, с големи бели букви ЗНС. Загуба на сигнал.

— Директор на полета — чу се глас по радиото. — Наш разрушител докладва за отломки, падащи от небето. Източникът съвпада с последното известно ни местонахождение на „Ирида“.

Мич отпусна глава върху ръцете си.

— Разбрано.

А после изрече думите, от които се ужасява всеки директор на полети:

— Наземен контрол, контрол на полета. Заключете вратите.

Това беше сигналът за старт на протокола след загуба на космически апарат.

От мястото си във ВИП галерията Теди наблюдаваше притихналата контролна зала. Пое си дълбоко въздух, после го издиша. Сведе унил поглед към синята папка, в която носеше текста на ентусиазираната реч в чест на успешното изстрелване. Прибра я в куфарчето си и извади червената папка с другата реч.

Венкат седеше в тъмния си кабинет. Не беше избрал съзнателно тъмнината. Просто така бе потънал в мислите си, че мракът го беше захлупил неусетно.

Мобилният му иззвъня. Съпругата му, за кой ли път. Сигурно се тревожеше, и с право. Венкат прехвърли повикването към гласовата поща. Не беше в състояние да разговаря с нея. Нито с някого друг.

Тиха камбанка прозвуча откъм компютъра му. Той вдигна поглед към екрана и видя, че е пристигнал имейл от ЛРД. Прехвърлено съобщение от „Патфайндър“.

(16:03) УОТНИ: Как мина изстрелването?

Мартинес,

Д-р Шийлдс казва, че трябвало да напиша лични съобщения на всеки от екипажа. Това щяло да подсили връзката ми с човечеството. Намирам го за глупаво, но е заповед, така че…

С теб мога да карам направо.

Ако умра, моля те да се отбиеш при родителите ми. Те ще искат да им разкажеш за времето ни на Марс, да го чуят от първа ръка. Настоявам ти да го направиш.

Няма да е лесно да говориш с родители за мъртвия им син. Знам, че искам много, затова моля теб. Бих ти казал, че си най-добрият ми приятел и прочие, но би прозвучало гейско.

Не се отказвам. Просто искам да съм готов за всички възможни изходи. Това правя.

Гуо Минг, директор на Китайската национална космическа агенция, обхвана с поглед гигантското количество книжа, струпано върху бюрото му. В доброто старо време, когато Китай поискаше да изстреля ракета, просто я изстрелваше. Сега международните споразумения ги задължаваха да уведомят за това другите страни.

Изискване, помисли си Гуо Минг, което не се отнасяше за САЩ. Макар че, ако трябва да бъде справедлив, американците оповестяваха широко предстоящите изстрелвания, което постигаше същия резултат.

Не беше лесно да попълни формуляра — хем трябваше да е достатъчно точен относно датата на изстрелване и курса на ракетата, хем да „прикрие държавните тайни“ в максимална степен.

Последното изискване го накара да изсумти. „Глупости на търкалета“ — помисли си. „Тайянг Шен“ нямаше грам стратегическо или военно значение. Беше непилотирана сонда, която щеше да остане в земна орбита за по-малко от два дни. След това щеше да потегли към соларна орбита между Меркурий и Венера. Щеше да е първата китайска сонда в орбита около Слънцето.