Энди Вейр - Марсианецът

— Височина две хиляди и петстотин.

— Маневри завършени, двайсет и две секунди до разкачване.

При спешното конструиране на „Ирида“ бяха взети предвид множество сценарии, включително сериозен проблем при кацането, който води до катастрофа. Вместо с нормални хранителни порциони сондата беше натоварена с протеинови кубчета. Дори ако сондата не успееше да надуе балоните си и се сблъскаше с повърхността на Марс при скорост от стотици километри в час, протеиновите кубчета пак щяха да стават за ядене.

При непилотираните мисии нямаше ограничение на ускорението. Съдържанието на сондата можеше да издържи сили, които биха смазали до смърт всяко човешко същество. НАСА беше провела множество тестове за ефекта на силното ускорение върху протеиновите кубчета, но не и за кумулативния ефект при наличие на странични вибрации. Ако разполагаха с повече време, щяха да проведат и такива тестове.

Безвредното трептене, предизвикано от незначителен дисбаланс на горивната смес, разтърси сондата и товара й. Сглобена с яки болтове, „Ирида“ устоя. Протеиновите кубчета в търбуха й — не.

Двигателната тяга подлагаше храната на гигантски натиск, а вибрацията я тресеше. Ефект, подобен на втечняването при земетресения, превърна протеиновите кубчета в рядка кал. Складирани в отделение, запълнено изцяло от първоначалния им обем, допълнително компресираната и намалила обема си субстанция беше освободила пространство, в което да се „плиска“.

Вибрациите доведоха до дисбаланс на товара, което тласна кашата към единия край на отделението. Промяната в центъра на тежестта усложни проблема и вибрациите се усилиха.

— Трептенето става силно — докладва директорът на възходящия полет.

— Колко силно? — попита Мич.

— Твърде силно. Но контролните системи на ускорението са установили проблема и са изчислили нов център на тежестта. Насочващият компютър внася корекции в тласъците, за да компенсира промяната. Все още сме в нормалните параметри на полета.

— Добре. Дръж ме в течение — каза Мич.

— Тринайсет секунди до разкачване.

Неочакваната промяна в центъра не тежестта не означаваше непременно катастрофа. Системите бяха конструирани да противодействат на далеч по-лоши сценарии и всяка от тях свърши работата си великолепно. Корабът продължи към орбита с минимални корекции в курса, въведени автоматично от софтуера.

Първият етап изчерпи горивото си и за част от секундата ракетата продължи по инерция, докато изхвърляше скобите си с помощта на експлодиращи болтове. Празните резервоари и двигатели за първия етап се разкачиха с кораба; двигателите за втория етап провеждаха последна подготовка за включване.

Гигантските сили, действали на кораба допреди миг, вече ги нямаше. Протеиновата каша се плискаше свободно в контейнера си. Ако бе получила две секунди време, щеше да се разшири до първоначалния си обем и да се втвърди. Но получи само четвърт от секундата.

При старта на втория етап корабът бе подложен на внезапна и гигантска сила. Освободил се от мъртвото тегло на първия етап, корабът разви неимоверно ускорение. Тристата килограма каша се изляха мигновено към задната стена на контейнера. Точката на сблъсък се падаше близо до ръба на „Ирида“, на място, което никой не беше предвидил. Макар „Ирида“ да бе прикрепена към гнездото си с пет големи болта, силата на удара бе насочена само към един от тях. Болтът беше създаден да издържа гигантски сили; при необходимост можеше да удържи и тежестта на целия товар. Но не беше предвиден да понесе внезапен удар на триста килограма свободна маса.

И той се скъса. Тежестта се прехвърли на останалите четири болта. Сега, когато силата на първоначалния сблъсък беше отминала, тяхната задача беше далеч по-лесна от тази на падналия им събрат.

Ако екипът на площадката за изстрелване бе имал време да проведе нормалната диагностика, несъмнено би забелязал незначителния дефект на един от болтовете. Дефект, който го отслабваше минимално и не би предизвикал проблеми при нормална мисия. И въпреки това те биха го заменили със здрав.

С изместения си център на тежестта разкашканите протеинови блокчета натовариха в различна степен болтовете, като най-големият товар се падна на дефектния. Скоро той се скъса на свой ред. Последваха го и останалите три, през кратки интервали.

„Ирида“ се хлъзна от подпорите си в товарния отсек на ракетата и се удари в корпуса.

— Ох! — възкликна директорът на възходящия полет. — Имаме силна прецесия! — Имаше предвид отклонение по оста на ракетата.