Энди Вейр - Марсианецът

— След като му свърши храната, колко ще издържи, преди да умре от глад? — попита Теди.

— Ако има достатъчно вода, може да издържи три седмици. Хората, които обявяват гладни стачки, издържат доста по-дълго, но не забравяйте, че към онзи момент Уотни вече ще страда от недохранване и ще е загубил значителна част от телесното си тегло.

— Има и друго — вметна Венкат. — „Ирида“ е инерционна сонда, чийто курс след навлизане в атмосферата няма как да контролираме. Може да падне далече от Подслона, на няколко дни път с марсохода. Едва ли е много лесно да управляваш марсоход, когато умираш от глад.

— Така е — потвърди доктор Келер. — Четири дни, след като остане без храна, Уотни трудно ще стои на краката си, какво остава да пътува с марсоход. Умствените му способности също ще намалеят бързо. Ще му е трудно дори да стои буден.

— Значи не можем да мърдаме от датата за кацане — заключи Теди. — Морис, ти можеш ли да съкратиш онези тринайсет дни за скачването на сондата и ракетата?

Морис се замисли.

— Всъщност… самият монтаж отнема три дни. Останалите десет са за тестове и диагностика.

— Колко от тях можеш да съкратиш?

— С цената на доста извънреден труд мога да съкратя монтажа до два дни. Това включва транспорта от Пасадена до Кейп Канаверал. Но диагностиката не може да бъде съкратена. Тя е пряко обвързана с времето. Правим проверки и повторни проверки през определени интервали с цел да се отчетат евентуални деформации и огъване на материала. Ако намалим интервалите, това ще обезсмисли тестовете.

— Тези диагностики често ли откриват проблем? — попита Теди.

В стаята се възцари тишина.

— Ъъ — заекна Морис. — Предлагаш да отменим напълно диагностиката?

— Не — каза Теди. — Питам колко често тестовете откриват проблем.

— При едно от двайсет изстрелвания.

— И колко от откритите проблеми са достатъчно сериозни да провалят мисията?

— Ами, не мога да кажа със сигурност. Половината, може би?

— Значи ако прескочим диагностиката, шансът мисията да се провали ще бъде едно към четиресет, така ли? — попита Теди.

— Това са 2.5% — вметна Венкат. — Достатъчно висок процент, за да отменим всяко нормално изстрелване. Не можем да поемем такъв риск.

— Това изстрелване много отдавна не е „нормално“ — спокойно заговори Теди. — Деветдесет и седем процента и половина е по-добре от нула. Някой сеща ли се за по-безопасен начин да си осигурим допълнително време?

Огледа хората около масата. Видя празни лица и празни погледи.

— Добре тогава. Съкращаването на времето за монтаж и отменената диагностика ни осигуряват единайсет дни. А ако Брус направи чудо и приключи по-рано със своята задача, Морис може да изпълни част от своите тестове.

— А останалите четири дни? — попита намръщеният Венкат. Още не можеше да се примири с отмяната на диагностиката.

— Сигурен съм, че Уотни ще успее да разпредели храната си така, че да издържи четири дни повече, пък било то и с цената на недохранване — каза Теди и погледна към доктор Келер.

— Аз… — започна Келер. — Не мога да препоръчам такова…

— Хора — прекъсна го Теди. — Разбирам позицията ви. Имаме си процедури и протоколи. Съкращаването на тези протоколи носи риск. Рискът означава неприятности за отделите ви. Но сега не е време да си покриваме задниците. Или поемаме рискове, или Марк Уотни умира.

— Рич — каза Майк.

Рич Парнъл гледаше втренчено монитора пред себе си. По бюрото и шкафовете отстрани бяха пръснати разпечатки, схеми и наръчници. Празни чаши за кафе имаше навсякъде, по земята се търкаляха опаковки от храна.

— Рич — повиши глас Майк.

Мъжът вдигна глава.

— Ъ?

— Какво правиш, по дяволите?

— Малък страничен проект. Исках да проверя нещо.

— Ами… няма проблем — поклати глава Майк, — но първо трябва да отхвърлиш възложените ти задачи. Поисках онези сателитни настройки преди две седмици, а ти още не си ги направил.

— Трябва ми време със суперкомпютъра — каза Рич.

— Трябва ти суперкомпютър да изчислиш рутинни сателитни настройки?

— Не, не, трябва ми за другото нещо, по което работя — поясни Рич.

— Стига, човече. Трябва да си свършиш възложената работа.

Рич се замисли за миг.

— Мислиш ли, че моментът е подходящ да си взема кратка отпуска? — попита той.

Майк въздъхна.

— Знаеш ли какво? Мисля, че това е идеалният момент да си вземеш отпуска.

— Супер! — усмихна се Рич. — Излизам в отпуска, смятано от този момент.