Энди Вейр - Марсианецът

Върнах се отново в Подслона да преценя щетите. Основната ми задача е да възстановя конструкцията му и въздушното налягане. Чак след това ще поправям евентуалните повреди.

Подслонът представлява купол с еластична подпорна конструкция от пръти, които го държат изправен, и под от твърди, сгъваеми панели. Вътрешното налягане е ключов елемент за конструкцията му. Без налягане Подслонът просто се срива. Огледах прътите — нямаше счупени. Просто си лежаха на земята. Ще трябва да затегна сглобките на няколко, но това не е проблем.

Дупката на мястото на шлюз 1 е огромна, но не е непреодолима. Имам лепящи ленти и резервно платнище. Чака ме доста работа, но вярвам, че ще успея да оправя Подслона. Приключа ли с това, ще възстановя захранването и ще включа „Патфайндър“. Срещна ли проблеми с поправката на някой апарат, НАСА ще ми каже какво да правя.

Всичко това не ме притеснява в момента. Имам си далеч по-голяма грижа.

Фермата ми е мъртва.

При пълната загуба на налягане повечето вода се е изпарила. Температурата пък е далеч под точката на замръзване. Дори бактериите в почвата не могат да оцелеят след такава катастрофа. Част от насажденията ми са в палатки извън Подслона. Уви, те също са мъртви. Бях ги свързал чрез система от тръби с Подслона, за да поддържам въздушното налягане и температурата. Когато Подслонът гръмна, палатките също са изгубили вътрешното си налягане. А дори да не са, студът пак е убил растенията.

На Марс картофите вече са изчезнал вид.

Същото важи за торните червеи и почвените бактерии. Не ще успея да отгледам друго растение, нито едно.

А бяхме измислили всичко. Моята ферма щеше да ми осигури храна до ден 900. Снабдителната сонда щеше да кацне в ден 856. Краят на фермата слага край и на плана.

Порционите едва ли са пострадали от декомпресията. А картофите може да са мъртви, но все още са храна. Канех се да прибера реколтата, така че — един вид — катастрофата стана точно навреме.

Порционите ще ми стигнат до ден 400. Не мога да кажа докога ще ми стигнат картофите, докато не видя колко са родили. Но мога да направя някаква прогнозна сметка. Имах четиристотин стръка, всеки от тях вероятно е родил средно по пет картофа, което прави две хиляди картофа. При сто и петдесет калории всеки, ще трябва да ям по десет картофа на ден, за да оцелея. Което означава, че ще ми стигнат за двеста дни. Като теглим чертата, имам храна до ден 600.

Ще съм умрял много преди ден 856.

ПРОЕКТ „ИРИДА“

(08:12) УОТНИ: Тест.

(08:25) ЛРД: Прието! Здравата ни уплаши. Благодаря за онова ОК. Анализът на сателитните изображения показа пълно отделяне на шлюз 1. Така ли е? Какво е положението ти в момента? Здравословното ти състояние и състоянието на оборудването в Подслона?

(08:39) УОТНИ: Ако под „отделяне“ имате предвид, че бях изстрелян като гюле, тогава — да. Незначителна рана на челото. Имах известни проблеми със скафандъра си (ще обясня подробно по-късно). Закърпих Подслона и възстанових вътрешното налягане (главните въздушни резервоари бяха невредими). Преди малко възстанових и захранването. Първичните резервоари за въздуха и водата не бяха пострадали. Марсоходът, соларните панели и „Патфайндър“ останаха извън ударната вълна. Ще пусна диагностика на оборудването в Подслона, докато чакам отговора ви. С кого говоря, между другото?

(08:52) ЛРД: С Венкат Капур от Хюстън. Пасадена препредава съобщенията ми. Отсега нататък аз ще водя разговорите с теб. Най-напред провери водния рециклатор и оксигенатора. Те са най-важни.

(09:05) УОТНИ: Мда. Оксигенаторът е в ред. Водният рециклатор не дава никакви признаци на живот. Предполагам, че водата е замръзнала и е спукала някоя тръба. Ще го поправя, няма проблем. Главният компютър на Подслона също работи нормално. Някаква идея защо Подслонът гръмна?

(09:18) ЛРД: Вероятно умора на материала около шлюз 1. Периодичните промени в налягането при всеки цикъл на излизане и влизане са го подлагали на стрес, който е отслабил фибрите. Отсега нататък редувай шлюзове 2 и 3 при обходите. Ще ти пратим и протокол за пълна проверка на платнището.

(09:31) УОТНИ: Ура, нямам търпение да зяпам стени в продължение на няколко часа! Между другото, фермата ми е предала богу дух. Прибрах картофите и ги складирах навън. Преброих 1841 картофа. Ще ми стигнат за 184 дни. Като броим порционите, ще започна да гладувам в ден 584.

(09:44) ЛРД: Да, сетихме се за този проблем. Работим по въпроса.

— Сега сме в ден 122 от мисията — каза Брус. — До ден 584 сондата трябва да е кацнала на Марс. Това са 462 марсиански дни, което се равнява на 475 земни.