Энди Вейр - Марсианецът

Започна да пише имейл на шефа си.

„Майк — написа, — изпращам ти прикачени файлове с курсовете на «Ирида» през интервал от един ден. Трябва да стартираме процедурите по проверка и одобрение, за да залегнат курсовете официално в проекта. И беше прав, наистина стоях тук почти цялата нощ.

Не беше толкова зле. Дори не се доближи до ужасните орбитални изчисления за «Хермес». Знам, че ти доскучава, стане ли въпрос за математика, затова ще обобщя: слабите, но постоянни тласъци на йонните двигатели на «Хермес» са много по-трудни за изчисление от силните насочени тласъци на снабдителните сонди.

Всички двайсет и пет курса траят по 414 дни и варират минимално в продължителността и ъгъла на тласъците. Изискванията за гориво са почти идентични и напълно по възможностите на ракета от програмата «Орлово око».

Жалко, че Земята и Марс са толкова зле позиционирани една към друга. Мамка му, едва ли не ще е по-лесно да…“.

Спря да пише.

Сбърчи чело и се втренчи в екрана.

— Хммм — измърмори.

Взе чашата си и отиде в стаята за почивка да си сипе още кафе.

— Знам, че всички сте заети — каза Теди, — затова нека не губим време. Да чуя доклади за „Ирида“, от всички отдели. Венкат, да започнем от теб.

— Екипът на мисията е готов — съобщи Венкат. — Имаше известни търкания между контролните екипи по предварителното снабдяване на „Арес 3“ и „Арес 4“ Момчетата от „Арес 3“ твърдяха, че те трябва да ръководят работата, защото докато Уотни е на Марс, „Арес 3“ на практика не е приключила. От „Арес 4“ възразиха, че сондата си е тяхна, следователно те би трябвало да отговарят за нея. Подкрепих екипа на „Арес 3“.

— Екипът на „Арес 4“ как реагира? — попита Теди.

— Стана им неприятно, но ще го преживеят. Предстои им да изстрелят тринайсет предварителни сонди. Няма време за цупене.

— Мич — обърна се Теди към контрольора на полета. — Как стоят нещата с изстрелването?

— Подготвили сме контролна зала — отвърна Мич. — Ще ръководя изстрелването, а полета и кацането ще оставя на хората на Венкат.

— Медиите? — каза Теди и се обърна към Ани Монтроуз.

— Всекидневно давам информация на пресата — докладва тя. — Вече всички знаят, че ако това не проработи, с Уотни е свършено. Обществеността не е проявявала такъв интерес към конструирането на кораб от времето на „Аполо 11“. През последните две седмици „Докладът на Уотни“ на Си Ен Ен е най-гледаното предаване в своя часови пояс.

— Това е добре — кимна Теди. — Повишеното внимание на обществеността ще ни помогне да получим спешно финансиране от Конгреса. Морис, как стоят нещата с ракетата?

— Засега всичко е наред — отзова се Морис Стайн, директор на наземни операции. — Но не е идеално. „Орлово око 3“ беше готова за изстрелване, ракетата й — също. Не е предвидено ракетите дълго време да стоят изправени под въздействието на гравитацията и създаваните от нея проблеми. В момента добавяме допълнителни външни подпори, които ще отстраним преди изстрелването. Това е по-лесно, отколкото да демонтираме ракетата. Горивото действа корозивно на вътрешните резервоари, затова се наложи да го източим. Междувременно, провеждаме диагностика на всички системи през три дни.

— Добре, добре — кимна Теди. — А сега големият въпрос. Брус? Докъде стигнахте с „Ирида“?

— Изоставаме — отговори директорът на ЛРД и поклати уморено глава. — Бързаме максимално, но пак не е достатъчно.

— Мога да намеря пари за извънредния труд — отбеляза Теди.

— Вече работим денонощно.

— За какво изоставане става дума? — попита Теди.

— Вече работим по проекта двайсет и девет дни, значи ни остават деветнайсет — обясни Брус. — След това на наземни операции им трябват тринайсет дни да качат сондата на ракетата. Изоставаме най-малко с две седмици.

— Има ли опасност да изостанете още? — попита Теди. — Или да наваксате някаква част от изоставането?

Брус сви рамене.

— Ако не възникнат нови проблеми, би трябвало да завършим с две седмици изоставане. Но проблеми винаги възникват.

— Дай ми някаква прогноза — помоли Теди.

— Петнайсет дни — отвърна Брус. — Ако имах още петнайсет дни, сигурен съм, че бихме се справили навреме.

— Добре — кимна Теди. — Хайде да ги направим петнайсет дни.

Обърна се към главния лекар на мисия „Арес 3“ и попита:

— Д-р Келер, можем ли да намалим дневния порцион на Уотни така, че храната да му стигне за по-дълго време?

— Уви, не — заяви Келер. — Той вече е на минимален калориен режим. Всъщност, предвид тежкото физическо натоварване, на която е подложен, Уотни приема по-малко храна от необходимото. И ще става по-зле. Скоро хранителният му режим ще се сведе до картофи и витамини. Той пести богатите на протеин порциони за по-нататък, но пак ще страда от недохранване.