Энди Вейр - Марсианецът

— Начало — дойде отговорът.

— Времеви.

— Начало.

— Контрола 1.

— Начало.

Подпрял брадичка на ръцете си, Мич гледаше централния екран с видеото от ракетната площадка. Ракетата, обвита с облаци водни пари от охлаждащия процес, все още носеше стария си надпис: ОРЛОВО ОКО 3.

— Контрола 2.

— Начало.

— Контрола 3.

— Начало.

Венкат се облегна на стената в дъното на залата. Работата му като администратор беше приключила. Сега му оставаше само да гледа и да стиска палци. Не можеше да отдели поглед от екраните върху отсрещната стена. Мислеше за жонглирането с работни смени и финансиране, за откровените лъжи и полузаконните врътки, до които беше прибягнал, за да доведе мисията до този финален етап. Ако се получеше, всичките му простъпки и цялото напрежение щяха да се оправдаят.

— Настройки.

— Начало.

— Подпора 1.

— Начало.

Теди седеше във ВИП галерията отзад. Постът му гарантираше най-доброто място — на първия ред в средата. Оставил бе куфарчето си на пода, а в ръцете си държеше синя папка.

— Подпора 2.

— Начало.

— Проследяващи системи.

— Начало.

Ани Монтроуз крачеше напред-назад в частния си кабинет до залата за пресконференции. Деветте телевизора на стената показваха девет различни телевизионни канала и всички до един предаваха картина от ракетната площадка. Ани хвърли поглед на лаптопа си и видя, че основните чуждестранни канали предаваха същото. Светът беше затаил дъх.

— Въздушен контрол.

— Начало.

— Метеорологичен контрол.

— Начало.

Брус Нгъ седеше в кафенето на Лабораторията за реактивно движение заедно с десетките инженери, които бяха работили неистово върху „Ирида“. Всички гледаха като омагьосани големия телевизор. В Пасадена едва минаваше шест сутринта, но служителите бяха налице до последния човек.

— Логистичен център.

— Начало.

— Насочване.

— Начало.

На милиони километри в космоса екипажът на „Хермес“ слушаше, скупчен около конзолата на Йохансен. Двеминутното закъснение не намаляваше тръпката. Нямаше как да помогнат, нямаше нужда от излишни приказки. Йохансен се взираше напрегнато в екрана си, който не показваше друго, освен силата на аудиосигнала. Бек кършеше пръсти. Вогъл стоеше неподвижно, забил поглед в пода. Мартинес се молеше — отначало наум, после реши, че няма смисъл да се крие. Командир Люис стоеше на крачка встрани, скръстила ръце на гърдите си.

— Пасивен термичен контрол.

— Начало.

— Управление ракета.

— Начало.

— Хюстън, тук е контролът на изстрелването. Готови сме за изстрелване.

— Разбрано — каза Мич, вперил поглед в данните на екрана си. — Тук контрол на полета, имаме разрешение за изстрелване по график.

— Разбрано, Хюстън — отвърнаха от центъра за контрол на изстрелването. — Изстрелване по график.

Когато часовникът стигна до 00:00:15, получиха онова, което чакаха всъщност. Времевият контрольор започна гласовото обратно броене

— 15 — каза тя. — 14… 13… 12… 11…

Хиляди се бяха събрали на Кейп Канаверал — най-голямото множество, идвало някога да види непилотирано изстрелване. Всички те слушаха гласа на времевия контрольор, който ехтеше из целия космодрум:

— 10… 9… 8… 7…

Рич Парнъл, потънал в орбиталните си изчисления, съвсем беше загубил представа за времето. Не беше забелязал кога колегите му са се изнесли към голямата съвещателна зала, където беше поставен телевизор специално за целта. На подсъзнателно ниво Рич осъзнаваше, че офисът е необичайно тих, но нищо повече.

— 6… 5… 4…

— Начало на процедура по запалване.

— 3… 2… 1…

Скобите паднаха; ракетата се издигна сред огън и дим, бавно отначало, после все по-бързо. Множеството я изпрати с радостни възгласи.

— … и изстрелване на снабдителна сонда „Ирида“ — завърши времевият контрольор.

Мич нямаше време да гледа спектакъла, който течеше на големия екран.

— Баланс? — извика той.

— Балансът е добър — дойде веднага отговор.

— Курс? — попита.

— По зададения.

— Височина хиляда метра — добави някой.

— Стигнахме безопасната отмяна — извика друг. Имаше предвид, че при нужда ракетата може да падне в Атлантическия океан, без да причини разрушения.

— Височина хиляда и петстотин.

— Начало на маневри.

— Има леки вибрации.

Мич погледна към директора на възходящия полет.

— Повтори?

— Леки вибрации. Бордовата насочваща система ги компенсира.

— Дръж ги под око — нареди Мич.