Энди Вейр - Марсианецът

В Подслона цареше пълен хаос. Всичко беше разместено. Маси и легла се бяха озовали на метри от предишното си местоположение. По-леките предмети се бяха разлетели в най-разнообразни посоки, немалко са били изхвърлени извън Подслона. Всичко е затрупано с пръст и прекършени картофени стръкове.

Вървях упорито и стигнах до мястото, където бях оставил скафандъра на Мартинес. За моя огромна изненада той още си беше там!

„Ура! — помислих си аз, наивникът. — Проблемът е разрешен.“

За жалост, скафандърът беше затиснат под една маса, която на свой ред беше затисната от сриналото се платнище. Ако имах две ръце, лесно щях да го измъкна, но с една беше непосилно.

Времето ми свършваше, затова свалих шлема на затиснатия скафандър. Оставих го настрани, бръкнах покрай масата в скафандъра и открих (с помощта на камерата) лепящия комплект на Мартинес. Пуснах го в шлема и се изнесох по най-бързия начин.

Едвам стигнах навреме до марсохода. Ушите ми вече пукаха от ниското налягане, когато шлюзът на марсохода най-сетне се изпълни с прекрасен едноатмосферен въздух.

Изпълзях в кабината, проснах се на пода и няколко минути дишах дълбоко.

Ето че пак съм в марсохода. Точно както по време на Великата експедиция за откриването на „Патфайндър“. Отврат. Този път поне не вони толкова зле.

В НАСА сигурно са се побъркали вече. Видели са как шлюзът се търкаля назад към Подслона, значи знаят, че съм жив, но нищо повече. А именно марсоходът си комуникира със сондата.

Опитах се да пратя съобщение, но „Патфайндър“ не отговаря. Не се изненадах особено. Сондата се захранва директно от Подслона, а в момента той е извън строя. Докато тичах паниран към Подслона, мернах сондата — беше на същото място, където я бях оставил, далече от разхвърчалите се отломки. Би трябвало да проработи, щом й осигуря захранване.

Колкото до положението ми в момента, най-големият ми удар е шлемът. Шлемовете са стандартни, следователно мога да сменя моя разнебитен и кърпен шлем с този на Мартинес. Отрязаният ръкав все още е проблем, но най-големият теч идваше от визьора. А и с новия лепящ комплект мога да подсиля шева на ръкава.

Но това може да почака. Буден съм от двайсет и четири часа. Не ме заплашва непосредствена опасност, затова мисля да поспя.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 121

Наспах се добре през нощта, а през деня отбелязах голям напредък.

Най-напред подсилих залепването на ръкава. В шлюза бях размазал съвсем тънък слой от лепилото, защото повечето отиде за визьора. Този път имах цял лепящ комплект за ръкава и не го пестих. Получи се идеална херметизация.

Скафандърът ми пак беше еднорък, но поне не изпускаше въздух.

Вчера бях изгубил повечето си въздух, но все още имах кислород за половин час. Както казах по-рано, човешкото тяло не се нуждае от много кислород. Проблемът е в поддържането на налягането.

Разполагах с достатъчно време да се възползвам от резервните количества въздух на марсохода — нещо, което не можех да направя с протекъл скафандър.

Възможността за пълнене на бутилки от марсохода е само за спешни случаи. По протокол астронавтите излизат на обход с пълни бутилки и се прибират, преди въздухът им да е свършил. Марсоходът не е замислен за дълги преходи, не е предвиден за нощувки дори. Но за всеки случай има маркучи за пълнене на бутилки, прикрепени към корпуса. Кабината е доста претъпкана и в НАСА са решили да монтират системата отвън. А и повечето спешни ситуации, свързани с недостиг на въздух в скафандрите, се случват на открито.

Но бутилките се пълнят бавно, по-бавно, отколкото моят скафандър губеше въздух. Затова тази възможност не ми вършеше работа вчера. Сега обаче, когато скафандърът ми е в ред, пълненето на бутилките изобщо не ме затрудни.

След като свърших това и повторно проверих скафандъра за течове, се заех с най-спешните задачи. Натрупал бях доста опит със запечатването на пробойни, но все пак предпочитах здрав скафандър с два нормални ръкава.

Върнах се в Подслона. Този път не бързах, затова си намерих лост и с негова помощ освободих скафандъра на Мартинес изпод затисналата го маса. Отнесох го в марсохода.

Пуснах му подробна диагностика и най-сетне се напъхах в напълно функциониращ скафандър! Стана от втория път, но все пак стана!

Утре ще оправя Подслона.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 122

Днес първата ми работа беше да изпиша с камъни край марсохода две букви: ОК. Това би трябвало да успокои страховете на НАСА.