Энди Вейр - Марсианецът

При третия опит работата се прецака от движението на ръцете ми, докато бързах да запаля космите. Дори това нищо и никакво движение създаваше турбуленция, която разнасяше дима навсякъде.

Четвъртия път — при изключен скафандър и със затаен дъх — запалих космите с много бавни и икономични движения. После гледах как струйката дим се понася към пода на шлюза и изчезва през миниатюрен процеп с дебелината на косъм. Пипнах те, теч такъв!

Започвах да се задушавам, затова побързах да включа скафандъра. По време на малкия ми експеримент въздушното налягане беше спаднало до 0.9 атмосфери, но в шлюза имаше достатъчно кислород за мен и за малкия ми огън от косми. Скафандърът бързо възстанови налягането.

Цепнатината наистина е миниатюрна. Лесно ще я запуша с лепящия комплект на скафандъра, но започва да ми се струва, че идеята не е добра.

Ще трябва да поправя някак визьора. Още не знам как, но подозирам, че силното херметизиращо лепило от комплекта ще играе централна роля в бъдещия ми план. А няма как да го използвам на части. Счупя ли веднъж печата на дюзата, двата компонента на лепилото се смесват и имам на разположение шейсет секунди, преди цялото съдържание да се втвърди. Няма как да използвам малко, колкото да залепя цепнатината.

Ако имам време, сигурно ще измисля план за визьора. И докато го привеждам в действие, все ще ми останат секунда-две да запечатам цепнатината на шлюза. Проблемът е, че нямам време.

Азотната бутилка на скафандъра е на четиресет процента. Трябва да запечатам пробойната веднага, при това без да използвам лепилото.

Първата ми идея — сетих се за малкото холандче от легендата, което видяло теч в морската дига на път за училище и запушило дупката с пръст. Така, облизах си дланта и сега ще я притисна към цепнатината.

Готово… явно не я покривам изцяло, защото усещам как въздухът продължава да изтича под мократа ми длан… става по-студено… и много неприятно… добре, явно не става така.

Да пробваме идея номер две. Тиксо!

Имам тиксо в кутията с инструменти. Нека лепнем малко и да видим дали ще намали теча. Чудя се колко ли ще издържи лепящата лента, преди налягането да я разцепи. Слагам я.

Готово… засега държи…

Нека проверя скафандъра… Според показанията налягането е стабилно. Изглежда, тиксото е прилепнало добре. Да видим колко ще издържи…

АУДИОДНЕВНИК: ДЕН 119

ГЛАСОВ ЗАПИС:

Минаха петнайсет минути, а тиксото още държи. Май решихме този проблем.

Твърде лесно сякаш. Вече мислех как да запечатам пробойната с лед. Скафандърът има резервоар с два литра вода. Бих могъл да изключа отоплителната система на скафандъра и да изчакам, докато температурата в шлюза падне до точката на замръзване, после бих могъл да… и прочие.

Идеята е, че може да се направи и с лед. Просто за информация го казвам.

Добре. Преминавам към следващия проблем. Как да оправя скафандъра? Тиксото може и да запечата херметически миниатюрна цепнатина, но няма как да задържи една атмосфера налягане при пробойна с размерите на визьора ми.

Лепящият комплект е твърде малък, но все пак може да свърши работа. Бих могъл да сложа лепило по периметъра на визьора и да залепя отгоре му нещо, един вид кръпка. Проблемът е с какво да покрия дупката. Трябва да е нещо, което издържа на голямо налягане.

Колкото и да се оглеждам, не виждам друго подходящо, освен самия скафандър. По него има много материал, а имам и с какво да го отрежа. Помните ли как отрязах ивици от резервното платнище? Ножиците, с които го направих, са тук, в кутията с инструменти.

Ако отрежа парче от скафандъра, ще се отвори нова дупка в него. Но това ще е дупка, чиито форма и място мога да контролирам.

Мда… май ще се получи. Ще си отрежа ръката!

Е, не. Не моята ръка. Ръката на скафандъра. Ще отрежа ръкава под левия лакът. После ще срежа парчето по дължина, докато се получи правоъгълник. Кръпката ще е достатъчно голяма да я лепна върху визьора.

Материал, създаден да издържа атмосферно налягане? Да.

Лепило, създадено да запечатва пробойни при въпросното налягане? Да.

А дупката, която ще зейне в ръкава на скафандъра? За разлика от визьора, материята на скафандъра е еластична. Ще залепя краищата на среза под лакътя един към друг. Ще се наложи да държа лявата си ръка прилепена към тялото, вместо в ръкава, но място има достатъчно.

Ще трябва да пестя лепилото и да го размажа на много тънък слой, но пък то на практика е най-силното лепило, познато на човечеството. А и не е нужно да се получи съвършено запечатване, а само колкото да издържи, докато стигна на сигурно място.