Энди Вейр - Марсианецът

Люис и Бек отвориха снабдителна сонда 309. Затруднени от неповратливите си скафандри, те извадиха различните парчета от платнището и ги разстлаха на земята. Цели три от предварителните снабдителни сонди бяха посветени на Подслона.

Следвайки протокол, който бяха упражнявали стотици пъти, двамата бързо напаснаха парчетата. Специалните лепящи ленти помежду им осигуряваха херметичното им сглобяване.

След като издигнаха главната конструкция на Подслона, Люис и Бек се заеха с въздушните шлюзове. Лист АЛ102 имаше дупка с размерите на въздушен шлюз 1. Бек изпъна платнището и го прикачи към лепящите ленти по външната страна на шлюза.

Приключиха с шлюзовете и Люис напълни Подслона с въздух. АЛ102 за пръв път усети що е то налягане. Изчакаха час. Нямаше загуба на налягане. Подслонът беше готов за употреба.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 118

Разговорът ми с НАСА за водния рециклатор беше отегчителен и пълен с технически детайли. Затова ще го перифразирам за ваше улеснение:

Аз: Очевидно се е запушил някъде. Защо да не го разглобя и да проверя вътрешните тръби?

НАСА (след петминутен размисъл): Не, ще прецакаш нещо и ще умреш.

Аз обаче го разглобих.

Да, да, знам. В НАСА работят куп мегаумни хора и аз би трябвало да се вслушвам в съветите им. По цял ден се трудят да ми опазят кожата, а аз се правя на интересен.

Просто ми писна да ми казват как да си бърша гъза. Независимостта беше едно от качествата, които търсеха, когато подбираха астронавтите за мисиите „Арес“. Всяка мисия трае тринайсет месеца, повечето от тях на много светлинни минути от Земята. Търсеха хора, които хем да са инициативни и самостоятелни, хем да се подчиняват на своя командир.

Ако командир Люис беше тук, щях да я слушам, честно. Но да слушам банда безлики бюрократи от Земята? Ще прощавате, ама ми е трудно.

Бях изключително внимателен. Надписвах всеки чарк и компонент, докато разглобявах рециклатора, и подреждах всичко на масата. Освен това имах подробни схеми и чертежи в компютъра, така че нямаше място за изненади.

И точно както очаквах, имаше запушена тръба. Рециклаторът е конструиран да пречиства урина и излишна влага от въздуха (издишваме почти толкова вода, колкото изпикаваме). Аз бях смесил водата с почва, което правеше водата минерална. И минералите се бяха отложили по тръбите на рециклатора.

Изчистих тръбите и сглобих машинката. Това реши проблема напълно. Ще трябва да го направя пак, но не през следващите стотина дни. Голям праз.

Уведомих НАСА какво съм направил. Разговорът ни (перифразиран) беше следният:

Аз: Разглобих го, открих проблема и го отстраних.

НАСА: Идиот.

АЛ102 тръпнеше под свирепия напор на бурята. Подложен на натиск далеч по-голям от предвидения в конструкторските му спецификации, той се вълнуваше отчаяно, напъвайки лепящите ленти около въздушния шлюз. Другите парчета от платнището се вееха около своите лепящи ленти, но го правеха заедно, като цяло платно. Лукс, който не се отнасяше за АЛ102. Шлюзът почти не помръдваше и АЛ102 самичък поемаше гнева на бурята.

Слоевете пластмаса се огъваха постоянно и триенето затопли лепилото помежду им. Тази нова, по-податлива среда позволи на въглеродните нишки да се разделят.

АЛ102 се разтегна.

Не много. Само с четири милиметра. Ала въглеродните нишки, отстоящи нормално на петстотин микрона една от друга, сега бяха раздалечени осем пъти повече, а това е истинска пропаст от разстояние.

След като бурята утихна, единственият останал астронавт направи пълна диагностика на Подслона. Но не забеляза нищо нередно. Слабото място на платнището беше скрито под лепяща лента.

Създаден за мисия от трийсет и един дни, АЛ102 издържа много след като трайността му изтече. Дните минаваха и самотният астронавт всекидневно излизаше и влизаше в Подслона. Въздушен шлюз 1 се намираше най-близо до зареждащата станция на марсоходите, затова астронавтът го предпочиташе пред другите два.

При херметизация шлюзът се разширяваше минимално, при разхерметизация се свиваше. Всеки път, когато астронавтът използваше шпюза, опънът върху АЛ102 първо намаляваше, сетне се увеличаваше отново.

Опън, стрес, отслабване, разпъване…

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 119

Снощи се събудих, защото Подслонът се тресеше.

Пясъчната буря — не много силна — утихна толкова внезапно, колкото беше и започнала. Нищо и никаква буря, категория 3 — с ветрове от петдесет километра в час. Нищо притеснително. И все пак е страшничко да чуеш воя на вятъра, когато си свикнал на пълна тишина.