Энди Вейр - Марсианецът

— Почти — отвърна Йохансен. — На деветдесет и осем процента е.

— В добро настроение си, Мартинес — посочи Бек.

— Вчера синът ми е навършил три — усмихна се широко пилотът. — Сигурно са пратили снимки от партито. Ами ти, чакаш ли нещо специално?

— Не — поклати глава Бек. — Само отзиви за един научен доклад, който написах преди няколко години.

— Зареди се — съобщи Йохансен. — Личните имейли са препратени към лаптопите ви. Има телеметричен ъпдейт за Вогъл и системен ъпдейт за мен. Хм… има и гласово съобщение до целия екипаж.

Погледна през рамо към Люис. Тя сви рамене.

— Пусни да го чуем — каза.

Йохансен отвори съобщението и се облегна назад.

— „Хермес“, тук е Мич Хендерсън — започна съобщението.

— Хендерсън? — възкликна озадачен Мартинес. — Говори ни директно, а не чрез капкома на мисията?

Люис вдигна ръка и той млъкна.

— Имам новина за вас — казваше гласът на Мич. — Няма заобиколен начин, по който да ви я съобщя. Накратко, Марк Уотни още е жив.

Йохансен ахна.

— Ка… — заекна Бек. Вогъл зяпна невярващо.

Мартинес погледна към Люис. Тя се наведе напред и стисна с пръсти брадичката си.

— Знам, че това е изненада за вас — продължи Мич. — И знам, че ще имате много въпроси. Ще отговорим на всички тях. Но засега ще ви кажа основното. Той е жив и в добро здраве. Разбрахме за това преди два месеца и решихме да не ви казваме, дори цензурирахме личните ви съобщения. Аз бях против това решение. Съобщаваме ви сега, защото най-сетне осъществихме контакт с Уотни и имаме спасителен план, който може и да сработи. Планът, накратко, е „Арес 4“ да го прибере с модифициран МСА. Ще ви изпратим подробен разказ за случилото се, но искам отсега да подчертая, че вие нямате вина. Марк го повтаря при всяка възможност. Било е просто лош късмет. Ще ви трябва време да свикнете с мисълта, че е жив. Задачите от графика ви за утре падат. Имате почивен ден. Изпратете всички въпроси, които ви хрумнат, и ние ще отговорим. Хендерсън, край.

Пълно мълчание се възцари на мостика.

— Той… той е жив? — избъбри Мартинес, а после се усмихна.

Вогъл закима развълнувано.

— Жив е.

Йохансен гледаше втренчено екрана пред себе си.

— Мама му стара — засмя се Бек. — Мама му стара! Командире! Марк е жив!

— Аз го оставих — тихо простена Люис. Ентусиазмът на другите се изпари при вида на унилата й физиономия.

— Но — започна Бек — всички си тръгнахме заед…

— Вие изпълнявахте заповеди — прекъсна го Люис. — Аз го изоставих. В една ялова, забравена от бога, далечна пустош…

Бек погледна умоляващо към Мартинес. Пилотът отвори уста, но не намери какво да каже. Люис стана и излезе от мостика.

Служителите на „Дейо Пластикс“ работеха на двойни смени. Говореше се и за тройни смени, ако от НАСА отново увеличат поръчката. Никой нямаше нищо против. Заплащането за извънредния труд беше страхотно, а финансирането — без горна граница.

Тъканото въглеродно влакно минаваше бавно през пресата, която го затваряше като в сандвич между полимерни листове. Готовият материал се прегъваше на четири слепени ката. Така получения дебел лист намазваха с меко лепило, после отнасяха готовата продукция в горещия цех да съхне.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 114

Сега, когато може да говори с мен, НАСА изобщо не млъква, проклета да е.

Постоянно искат ъпдейти на всички системи в Подслона, събрали са и цяла стая с хора, които искат да се разпореждат с насажденията ми. Нямам думи. Група глупаци на Земята казват на мен, ботаника, как да отглеждам растения.

Опитвам се да не им обръщам внимание и през повечето време успявам. Нека не ви звучи твърде надменно, но аз все пак съм най-добрият ботаник на планетата, факт.

Има един голям бонус обаче, и това са имейлите! Все едно пак съм на „Хермес“ — получавам редовно информационни пакети. В тях, естествено, са включени имейли от семейството и приятелите ми, но НАСА ми праща и подбрани съобщения от широката общественост. Получавам имейли от рокзвезди, атлети, актьори и актриси, и дори от президента на САЩ.

Най-якото съобщение е от моята алма-матер, Чикагския университет. Пишат, че щом си отгледал реколта някъде, значи си „колонизирал“ мястото. Което значи, че съм колонизирал Марс.

Пукни се от яд, Нийл Армстронг!

По пет пъти на ден отивам в марсохода да си проверя пощата. Могат да изпратят съобщение от Земята до Марс, но не могат да го изпратят още десет метра по-нататък до Подслона. Но нямам право да мрънкам. Сега шансовете ми да изляза жив от това изпитание са много по-високи.