Энди Вейр - Марсианецът

— Не — отвърна веднага Йохансен. — Инфрачервената светлина не прониква през пясъка, не повече от светлината във видимия спектър.

— За какво говори? — попита Бек, след като си махна шлема. — Тя е геолог, за бога. Знае, че инфрачервената светлина не прониква през пясък.

— Хваща се за сламки — каза Вогъл и отвори вътрешната врата. — Трябва да стигнем до кушетките. Побързайте.

— Не ми харесва тази работа — въздъхна Бек.

— И на мен, докторе — каза през рамо Вогъл, докато се качваше по стълбата. — Но командирът издаде заповед. Неподчинението няма да помогне.

— Командире — обади се Мартинес. — Наклонът е 11.6 градуса. Още един силен порив и ще се катурнем.

— А радарът? — попита Люис. — Може ли да засече скафандъра на Уотни?

— Абсурд — отговори Мартинес. — Конструиран е да засече „Хермес“ в орбита, а не метала в някакъв си скафандър.

— Нищо, опитай — настоя Люис.

— Командире — намеси се Бек, приплъзвайки се в ускорителната кушетка и нагласявайки слушалки на главата си. — Знам, че не искаш да го чуеш, но Уот… Марк е мъртъв.

— Разбрано — каза Люис. — Мартинес, опитай с радара.

— Слушам — отговори Мартинес.

Включи радара и зачака устройството да завърши автоматичната диагностика. Обърна се и погледна гневно Бек.

— Какво ти става, по дяволите?

— Току-що изгубих един приятел — отвърна Бек. — Не искам да изгубя и командира си.

Мартинес го изгледа сурово, после насочи вниманието си към радара и докладва по радиото:

— Радарът не засича нищо.

— Нищо? — попита Люис.

— Дори Подслонът му се губи — отвърна пилотът. — Пясъчната буря прецаква сензорите му. А дори да не беше така, няма достатъчно метал във… Мамка му! Вържете се! — изкрещя той на екипажа. — Падаме!

МИА се накланяше осезаемо и скърцаше зловещо.

— Тринайсет градуса — извика Йохансен от кушетката си.

Вогъл щракна последната катарама на предпазните колани и каза:

— Преминали сме равновесната точка. Апаратът няма да се изправи.

— Не можем да я оставим тук! — изрева Бек. — Нека падне, ще го оправим!

— Трийсет и два метрични тона плюс горивото — каза Мартинес. Ръцете му летяха по контролите. — Ако се удари в земята, ударът ще причини структурни повреди на резервоарите, основата, а вероятно и на вторичните двигатели. Няма начин да го поправим.

— Не можем да я зарежем тук! — каза Бек. — Не можем.

— Имам един последен трик. Ако не сработи, действам според заповедите на Люис.

Мартинес включи орбиталната маневрираща система и й зададе продължителен тласък от дюзите при носа. Малките дюзи се бореха геройски срещу инертната маса на накланящия се апарат.

— ОМС ли използваш? — попита Вогъл.

— Не знам дали ще се получи. Накланяме се сравнително бавно — отговори Мартинес. — И сякаш забавяме…

— Аеродинамичните шапки са се изстреляли автоматично — отбеляза Вогъл. — Бая ще ни пораздруса при изкачването през атмосферата с три дупки в корпуса на апарата.

— Благодаря, че ме уведоми — сопна се Мартинес. Поддържаше тласъка от дюзите при носа и наблюдаваше показанията за наклона. — Хайде де…

— Още сме на тринайсет градуса — докладва Йохансен.

— Какво става при вас? — обади се Люис по радиото. — Не ви чувам. Отговорете.

— Изчакай секунда — отвърна Мартинес.

— 12.9 градуса — съобщи Йохансен.

— Получава се — каза Вогъл.

— Засега — вметна Мартинес. — Не знам дали маневреното гориво ще стигне.

— 12.8 градуса — докладва Йохансен.

— Горивото на ОМС е на шейсет процента — каза Бек. — Колко ти трябва, за да се скачиш с „Хермес“?

— Десет процента, ако не сгафя нещо — отвърна Мартинес и внесе корекции в ъгъла на тласъка.

— 12.6 — каза Йохансен. — Изправяме се.

— Или вятърът е поутихнал — добави Бек. — Гориво на четиресет и пет процента.

— Има опасност да повредим дюзите — предупреди ги Вогъл. — ОМС не е предвидена за продължителни тласъци.

— Знам — каза Мартинес. — Ако се наложи, мога да скача апарата и без предни дюзи.

— Още малко… — обади се Йохансен. — Добре, вече сме под 12.3 градуса.

— Изключвам ОМС — обяви Мартинес и прекрати тласъка.

— Изправянето продължава — докладва Йохансен. — 11.6… 11.5… задържа се на 11.5.

— Горивото на ОМС е на двайсет и два процента — съобщи Бек.

— Да, виждам — каза Мартинес. — Ще стигне.

— Командире — обади се Бек по радиото. — Трябва да дойдеш в апарата веднага.

— Така е — присъедини се Мартинес. — Него вече го няма, госпожо. Уотни го няма вече.