Энди Вейр - Марсианецът

(12:15) УОТНИ: Глей, глей! Цици! -> (.Y.)

— Благодаря ви, че се обадихте, господин президент — каза Теди по телефона. — Ще предам поздравленията ви на всички тук.

Затвори, вдигна поглед и видя Мич Хендерсън да стои на прага.

— Удобно ли е? — попита Мич.

— Влизай — покани го Теди. — Седни.

— Благодаря — кимна Мич и седна на кожения диван. — Хубав ден е днес!

— Да, безспорно — съгласи се Теди. — Още една стъпка към целта да върнем Уотни жив.

— Та… по този въпрос… — проточи Мич. — Сигурно се досещаш защо съм тук?

— Мисля, че да — каза Теди. — Искаш да уведомим екипажа, че Уотни е жив.

— Да — потвърди Мич.

— И ми поставяш въпроса сега, докато Венкат е в Пасадена, за да елиминираш аргументите му.

— Изобщо не би трябвало да се съобразявам с мнението ви, нито с твоето, нито с неговото. Аз съм директорът на полета. От самото начало трябваше аз да взема решението, но вие се намесихте и наложихте своята позиция. Съгласихме се, че ще им кажем, когато се появи надежда за спасението на Уотни. Е, сега надежда има. Имаме връзка с него, работим по план за спасителна операция, а неговите картофи ни дават достатъчно време да изпратим снабдителната сонда.

— Добре, кажи им — отстъпи Теди.

Мич замълча за миг.

— Просто така?

— Знаех, че рано или късно ще дойдеш, затова премислих нещата и стигнах до решение. Кажи им.

Мич се изправи.

— Добре. Благодаря — каза той и излезе от кабинета.

Теди се завъртя със стола си и се загледа в нощното небе през прозореца. Погледът му се задържа върху миниатюрната червена точица сред звездите.

— Дръж се, Уотни — каза той на празната стая. — Идваме.

Уотни спеше кротко в леглото си. Размърда се леко, когато някакъв приятен сън разтегли лицето му в усмивка. Предишният ден се бяха претрепали от работа. Толкова добре не беше спал отдавна.

— Добрутро, хора! — извика Люис. — Чистак нов ден започва! Скачайте от леглата!

Уотни се включи в хора от протести.

— Хайде — не преставаше Люис, — без мрънкане. Спахте четиресет минути повече, отколкото в тренировъчния лагер на Земята.

Мартинес пръв се измъкна от леглото си, но той беше от военновъздушните сили и военноморските стандарти на Люис не можеха да го уплашат.

— Добро утро, командире — поздрави бодро той. Йохансен се надигна до седнало положение, но с това усилията й да се измъкне от топлото убежище на завивките приключиха. Като софтуерен инженер без военна подготовка, тя не си падаше по ранното ставане.

Вогъл стана бавно от леглото и погледна часовника си. Облече мълчаливо комбинезона и заглади с ръце гънките. Въздъхна наум при крайно неприятната мисъл за още един ден без душ.

Уотни им обърна гръб и гушна упорито възглавницата.

— Шумни хора, махайте се — измърмори той.

— Бек! — повиши глас Мартинес и разтърси лекаря на мисията. — Ставай, приятел!

— Добре де — измърмори сънено Бек. Йохансен падна от леглото си, но остана на пода. Люис издърпа възглавницата от ръцете на Уотни и го сгълча:

— Размърдай се, де! Чичо Сам плаща по сто хиляди долара за всяка секунда от престоя ни тук.

— Лоша жена взема възглавница — изпъшка Уотни със затворени очи.

— На Земята редовно изритвах стокилограмови мъже от койките им. Искаш ли да пробваме какво мога да направя при 0.4 g?

— Май не, всъщност — промърмори Уотни и се надигна.

След като изкара войската си от леглата, Люис седна пред комуникационната конзола да провери какво е пристигнало от Хюстън през нощта.

Уотни се завлече до порционния шкаф и си взе закуска напосоки.

— Подай ми едни „яйца“, моля те — каза Мартинес.

— Защо, долавяш ли някаква разлика? — попита Уотни и му метна пакетчето.

— Всъщност, не — изсумтя Мартинес.

— Бек, ти какво искаш? — продължи Уотни.

— Няма значение — отвърна Бек. — Каквото набараш. Уотни метна и на него един пакет.

— Вогъл, обичайните наденички?

— Да, моля — каза Вогъл.

— Наясно си, че това е стереотип, нали?

— На мен така ми харесва — заяви Вогъл и взе порциона си.

— Хей, слънчице — извика Уотни на Йохансен. — Ще закусваш ли днес?

Тя измуча нечленоразделно.

— Това май минава за отрицателен отговор — каза Уотни.

Закусваха в мълчание. По някое време Йохансен се завлече до порционния шкаф и си взе пакетче с кафе на прах. Добави гореща вода и засърба на глътки. Погледът й започна да се прояснява.

— Хюстън ни праща ъпдейт на мисията — оповести Люис. — Сателитите показват, че идва буря, но можем да продължим с обходите си още известно време. Вогъл, Мартинес, вие ще дойдете с мен. Йохансен, ти оставаш тук да следиш метеорологичните данни. Уотни, почвените ти тестове са изтеглени за днес. Бек, ти ще пуснеш през спектрометъра пробите от вчерашния обход.