Энди Вейр - Марсианецът

— И как ни помага това?

— „Патфайндър“ има две комуникационни системи. С едната говори с нас, с другата — със „Съджърнър“. Можем да променим втората система така, че да излъчва на честотата на марсохода от „Арес 3“ Можем да го накараме да се преструва, че е сигналът от маяка на Подслона.

— Тоест можете да накарате „Патфайндър“ да си говори с марсохода на Марк?

— Това е единственият начин. Радиото на Подслона е съсипано непоправимо. А марсоходът не прави друго, освен да триангулира сигнала, за да определя координатите си. Не изпраща данни обратно към Подслона. Просто има гласов канал, така че астронавтите да си говорят.

— Значи — каза Венкат, — можете да накарате „Патфайндър“ да говори на марсохода, но не и марсохода да говори на „Патфайндър“.

— Точно така. Идеята е нашият текст да се показва на монитора на марсохода, а написаното от Уотни да стига до нас. Това изисква промяна в софтуера на марсохода.

— А не можем да го направим — заключи Венкат, — защото не можем да говорим с марсохода.

— Пряко не можем — кимна Джак, — но можем да изпратим данните на Уотни и той да ги въведе в компютъра на марсохода.

— За какво количество данни става въпрос?

— В момента колегите работят по софтуера. Пач файлът ще е поне двайсет мегабайта. Със сегашната система за комуникация можем да изпращаме на Уотни по един байт на всеки четири секунди. Което означава, че за да изпратим целия пач файл, ще ни трябват три години постоянно излъчване. Което е неприемливо.

— Щом си дошъл при мен, значи сте измислили решение, нали? — попита Венкат.

— Естествено! — грейна Джак. — Ние, софтуерните инженери, сме гадни копеленца, дойде ли реч за управление на данни.

— Е, осветли ме — подкани го търпеливо Венкат.

— Идейката ни е много хитра — каза заговорнически инженерът. — Понастоящем марсоходът разбива сигнала на байтове, един вид им прави морфологичен анализ, след което идентифицира специфичните секвенции, които Подслонът изпраща. По този начин естествените радиовълни не влияят на насочването. Ако байтовете не принадлежат към заложените секвенции, марсоходът просто ги игнорира.

— И какво?

— Това означава, че в кодбазата си компютърът има местенце, където съхранява анализираните байтове. Можем да въведем миниатюрен код, някакви си двайсет инструкции, с указание да пренаписва получените байтове в лог файл и чак след това да проверява валидността им.

— Това звучи обещаващо… — отбеляза Венкат.

— И още как! — възкликна инженерът. — Първо ще ъпдейтваме „Патфайндър“ със заместващата операционна система. След това ще обясним на Уотни точно как да хакне софтуера на марсохода, за да добави въпросните двайсет инструкции. После ще излъчим пач файла до „Патфайндър“, който на свой ред ще го препрати към марсохода. Марсоходът ще логне байтовете във файл. Накрая Уотни ще пусне файла за изпълнение и пачът ще се прикачи към софтуера на марсохода!

Венкат смръщи чело. Информацията идваше в повече на замъгления му от недоспиване мозък.

— Ха — изсумтя Джак. — Очаквах танци и триумфална олелия.

— Значи, трябва само да изпратим на Уотни онези двайсет инструкции? — попита Венкат.

— Да, както и указания за редактирането на файловете. И къде точно да вмъкне инструкциите във файловете.

— Само толкова?

— Само толкова!

Венкат помълча миг-два.

— Джак. Ще ви подаря, на теб и на екипа ти, цяла торба сувенири от „Стар Трек“ с автентични автографи.

— Предпочитам „Междузвездни войни“.

— Ало?

— Трябва ми снимка на Уотни.

— Здрасти, Ани. И аз се радвам да те видя. Как са нещата в Хюстън?

— Зарежи глупостите, Венкат. Трябва ми снимка.

— Не е толкова просто — каза той.

— Говорите с него чрез камера, мамка му. Колко сложно може да е?

— Изпращаме буква по буква съобщението си, чакаме двайсет минути и тогава правим снимка. По това време Уотни е в Подслона.

— Ами, кажете му да е пред камерата следващия път, когато правите снимка.

— Можем да изпращаме само по едно съобщение на час, и то когато Ацидалийската равнина гледа към Земята — обясни Венкат. — Няма да хабим съобщение, за да ти уреждам фотосесия. А и той ще е със скафандър. Лицето му няма да се вижда на снимката.

— Трябва ми нещо, Венкат — настоя Ани. — В контакт сме от двайсет и четири часа и медиите вече газ пикаят. Искат снимков материал за репортажите си. Тази история ще оглави новинарските емисии и първите страници на вестниците по целия свят.