Энди Вейр - Марсианецът

Потанцувах си, признавам. И още танцувам. Добре де, стига съм танцувал. Време е да си пообшуваме малко!

— Получихме отговор от насочената антена преди малко повече от половин час — съобщи Венкат на събралите се журналисти. — Незабавно наредихме на „Патфайндър“ да заснеме панорамен образ. Надяваме се, че Уотни ни е подготвил някакво послание. Въпроси?

Морето от репортери размаха ръце.

— Кати, да започнем с теб — каза Венкат и посочи жената.

— Благодаря. Установихте ли контакт с робота „Съджърнър“?

— Уви, не — отвърна Венкат. — Сондата още не се е свързала с робота, а ние няма как да се свържем с него самостоятелно.

— Какъв би могъл да е проблемът със „Съджърнър“?

— Не смея да гадая дори — каза Венкат. — След толкова време на Марс проблемът може да е всякакъв.

— И все пак?

— Предполагаме, че Уотни го е вкарал в Подслона. Сигналът на сондата не може да премине през платнището му. — Посочи към друг репортер: — Вие? Слушам ви.

— Марти Уест от новините на Ен Би Си. Как ще общувате с Уотни, след като системите заработят нормално?

— Това ще зависи от Уотни — отговори Венкат. — Разполагаме единствено с камерата. Той би могъл да пише бележки и да ни ги показва. Но как ние ще му отговаряме, е по-сложен въпрос.

— В смисъл? — попита Марти.

— В смисъл, че разполагаме единствено с платформата на камерата. Това е единствената подвижна част. Има много начини да предаваме информация чрез въртенето на платформата, но няма как да уведомим Уотни за използвания код. Ще трябва той да измисли нещо и да ни го каже. Топката е в неговото поле.

Посочи към следващия репортер.

— Питайте.

— Джил Холбрук, Би Би Си. С трийсет и две минутен интервал и въртяща се платформа като единствен начин за комуникация, разговорът ще е доста бавен, нали така?

— Да, бавен ще е — потвърди Венкат. — В момента на Ацидалийската равнина е рано сутрин, а тук, в Пасадена, едва минава три след полунощ. Ще стоим пред екраните цяла нощ и това е само началото. Мисля да приключим с въпросите засега, панорамната снимка трябва да пристигне след няколко минути. Ще ви държим в течение.

Венкат напусна залата за пресконференции и се запъти с бърза крачка към импровизирания контролен център на „Патфайндър“. Проби си път през навалицата до комуникационната конзола.

— Нещо ново, Тим?

— Колкото искаш — отвърна мъжът. — Но зяпаме този черен екран, защото е значително по-интересен от марсианските кадри.

— Голям умник си, Тим — подхвърли Венкат.

— Тъй вярно, сър. Брус се добра до него.

— Остават още няколко секунди — каза той. Времето минаваше в мълчание.

— Нещо пристига — съобщи Тим. — Мда. Панорамното изображение.

Общ спад на напрежението се разля из стаята, докато образът се отваряше бавно на последователни вертикални ивици.

— Марсианска повърхност… — мърмореше Венкат, докато ивиците се разгъваха една след друга. — Още повърхност…

— Краят на Подслона! — възкликна Брус, сочейки монитора.

— Подслонът — кимна с усмивка Венкат. — Още от Подслона… още… това съобщение ли е? Това е съобщение!

Вертикалните ивици разкриха бележка, написана на ръка и вдигната на височината на камерата с помощта на тънка метална пръчка.

— Имаме бележка от Марк! — обяви Венкат на висок глас, така че всички в стаята да го чуят.

Ръкопляскания, които бързо утихнаха.

— Какво пише? — попита някой. Венкат се наведе към екрана.

— Пише… „Ще ви пиша въпроси… Приемате ли сигнал?“

— И?… — подкани го Брус.

— Само това пише — каза Венкат и сви рамене.

— Още една бележка — обади се Тим и посочи екрана, където се материализираше поредната вертикална ивица изображение.

Венкат се наведе отново.

— На тази пише: „Завъртете насам за «да»“.

— Добре. Разбирам накъде бие — кимна Брус.

— Има и трета — каза Тим.

— „Завъртете насам за «не» — прочете Венкат. — Ще проверявам за отговори често“.

Венкат скръсти ръце.

— Добре. Имаме връзка с Марк. Тим, насочи камерата към „да“. След това започни да правиш снимки през десетминутен интервал, докато той не зададе друг въпрос.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 97 (2)

— Да! Казаха „да“!

Не съм бил толкова развълнуван от едно „да“ от вечерта на абитуриентския си бал! Така, да се успокоим.

Разполагам с ограничено количество хартия. Тези етикети са предназначени за надписване на почвени и други проби. Имам петдесетина от тях. Мога да пиша и от двете страни и да ги използвам повторно, като изчегъртвам стария текст.