Энди Вейр - Марсианецът

После дойде ред да разгледам маминката на „Съджърнър“. Облякох скафандъра и излязох.

Слабото място на повечето спускаеми апарати е батерията. Тя е най-деликатният им компонент и когато умре, не можеш я съживи.

Когато батерията им падне, сондите не могат просто да се изключат и да преминат в режим на изчакване. За да работи, електрониката им има нужда от минимална температура. За да осигурят тази температура, сондите са оборудвани с отоплители. Този проблем рядко възниква на Земята, но… тук е Марс.

С времето соларните панели се покриват с прах. Зимата носи по-ниски температури и по-малко часове дневна светлина. Всичко това се комбинира в голям среден пръст, който Марс показва на вашата сонда. Рано или късно се стига до момента, когато на сондата й е нужна повече енергия да се отоплява, отколкото получава от оскъдната светлина, проникваща през наслоения прах.

Изтощи ли се батерията, електрониката изстива под критичния праг и цялата система умира. Соларните панели презареждат в някаква степен батерията, но няма какво да каже на системата „рестартирай се“. Единствено електрониката би могла да вземе такова решение, а тя вече е предала богу дух. С течение на времето излязлата от употреба батерия губи способността си да складира енергия.

Това е обичайната причина за смъртта. И аз искрено се надявам именно това да е убило „Патфайндър“.

Струпах изостанали чаркове от МСА върху импровизирана маса, стъкмих си и рампа до нея. После довлачих сондата до новата си работилница на открито. Да работиш в скафандър е неприятно само по себе си, но ако трябваше и да се навеждам през цялото време, щеше да стане непоносимо.

Взех комплекта с инструменти и започнах да ръчкам тук-там апарата. Лесно отстраних външния панел и веднага разпознах батерията. ЛРД слага етикети на всичко. Сребърно-циркониева батерия с параметри четиресет ампера в час и оптимален волтаж от 1.5 V. Леле! Навремето са правели от нищо нещо.

Откачих батерията и се прибрах в Подслона. Проверих я с измервателния си комплект и да, тя наистина е съвсем мъртва. Ако разтъркам с ръка килим, върху дланта ми ще се задържи повече електричество, отколкото в батерията на сондата.

Знаех какво ми трябва. 1.5 волта.

В сравнение с безумните импровизации, които стъкмявам от ден 6 насам, това е детска игра. Имам волтажни контролери в комплекта си! Отне ми петнайсет минути да сложа контролер на един резервен електрически проводник и още час да изляза навън и да прекарам кабел до гнездото на батерията в сондата.

Остава проблемът с отоплението. Критичният температурен праг, за да работи електрониката, е минус четиресет градуса. Температурата на въздуха днес е минус шейсет и три.

Батерията е голяма и затова я познах веднага, но нямах никаква идея къде да търся отоплителите. А дори да знаех, би било твърде рисковано да ги включа директно към захранването. Като нищо можех да изпържа цялата система.

Затова отидох при марсоход 1, който използвах за резервни части, и откраднах отоплителя на кабината му. Така бях изтърбушил бедния марсоход, че приличаше на кола, изоставена в квартал с лоша слава.

Донесох отоплителя в „работилницата“ си и го свързах към захранващия кабел от Подслона. После го напъхах в сондата на мястото на батерията.

Сега остава да чакам. И да се надявам.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 96

Наистина се надявах, че като се събудя, сондата ще се е събудила преди мен. Уви. Антената си беше точно там, където беше и снощи, преди да си легна. Защо това е толкова важно? Ще ви кажа…

Ако сондата се съживи (а това е едно голямо „ако“), тя незабавно ще се опита да установи контакт със Земята. Проблемът е, че никой не се ослушва за сигнали от нея. Едва ли екипът на „Патфайндър“ ще виси в ЛРД и ще следи мониторите в очакване отдавна умрялата им сонда да се съживи под топлите грижи на един своенравен астронавт.

Далеч по-вероятно е сигналът ми да бъде уловен от сателитната система за наблюдение на дълбокия космос или от откачалките в SETI, които упорито се ослушват за сигнали от извънземен разум. Ако някой от тях улови сигнала на моя „Патфайндър“, своевременно ще уведоми ЛРД.

Момчетата и момичетата в ЛРД бързо ще разберат какво става, особено след като триангулират сигнала до района на „Арес 3“.

Ще съобщят на сондата къде се намира Земята и тя ще завърти антената си към посочените координати. Следователно промяната в ъгъла на антената ще означава, че съм осъществил контакт.