Энди Вейр - Марсианецът

Уф!

Развалянето на рампата беше по-лесно от изграждането й. Не беше нужно да подреждам камъните. Хвърлях ги където ми падне. Отне ми само час.

Вече съм готов!

Утре потеглям към дома с чистак новото си неработещо двестакилограмово радио.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 90

Седем дни от намирането на „Патфайндър“, седем дни по-близо до дома.

Както се бях надявал, следите, оставени от марсохода на идване, още си бяха там и аз ги следвах до Долината на Люис. След това — четири дни лесно каране. Хълмовете вляво от мен ми служеха за ориентир, а теренът беше равен.

Но всички хубави неща си имат край. Вече съм в Ацидалийската равнина. Следите от марсохода са се заличили отдавна. Минал бях оттук преди цели шестнайсет дни. За толкова време дори лек вятър е достатъчен, за да заличи следите.

Трябвало е да струпвам камъни на купчинка при всяко спиране, но кой да се сети. Теренът тук е толкова плосък, че купчинките щяха да се виждат от километри.

От друга страна, като се сетя какъв зор видях с издигането на рампата… отврат.

И ето че отново се мотая из пустинята, ориентирам се по Фобос и се надявам, че няма да се отклоня твърде много от правилния път. Достатъчно е да се приближа на четиресет километра от Подслона — навляза ли в този периметър, ще уловя сигнала на маяка му.

Обзел ме е оптимизъм. За пръв път наистина вярвам, че може и да се измъкна от тази планета жив. Толкова съм си повярвал, че събирам почвени и скални проби при всеки свой обход.

Отначало приемах това като свой дълг. Ако оцелея, ще стана любимец на геолозите. Но после започнах да се забавлявам. Сега, докато карам, чакам с нетърпение следващата акция по събиране на камънаци в пликчета.

Хубаво е пак да бъда астронавт. Точно така, астронавт. Не фермер по принуда, нито електроинженер, нито шофьор на товарен камион. Астронавт. Правя онова, което правят астронавтите. И осъзнавам, че ми е липсвало.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 92

Днес улових сигнал от маяка на Подслона, но само след две секунди го изгубих. Но е добър знак. От два дни пътувам на север-северозапад. До Подслона има поне сто километра. Цяло чудо е, че изобщо улових сигнал. Явно съм уцелил миг на идеални атмосферни условия.

По време на принудителните престои гледам „Човек за шест милиона долара“ от неизчерпаемата колекция с евтини телевизионни сериалчета от седемдесетте на командир Люис.

Току-що изгледах епизода, в който Стив Остин се бие с руска сонда, изстреляна към Венера, която по погрешка се приземява на Земята. Като специалист по междупланетните пътувания мога да ви кажа, че историята е напълно достоверна от научна гледна точка. Сондите често се приземяват на грешната планета. Освен това големият и плосък корпус на сондата е идеален за високото налягане на венерианската атмосфера. Също, както всички знаем, сондите често отказват да следват инструкциите си и вместо това нападат разни хора.

Засега „Патфайндър“ не се е опитала да ме убие, но аз я държа под око.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 93

Днес улових сигнала от Подслона. Вече имам железен ориентир накъде да карам. Няма начин да се загубя. Според компютъра се намирам на 24 718 метра от Подслона.

Утре ще си бъда у дома. Дори марсоходът да се повреди фатално, пак ще се оправя. Оттук мога да стигна до Подслона и пеша .

Не помня дали съм го споменавал досега, но мразя проклетия марсоход. Толкова време прекарах седнал или легнал в кабината му, че гърбът ми е тотално прецакан. От всичките ми колеги в момента най-много ми липсва Бек. Той е майстор на масажите и ако беше тук, щеше да ми оправи гърба за нула време.

Макар че със сигурност щеше да мърмори ужасно. „Защо не си правил упражнения за разтягане? Важно е да си в добра форма! Яж повече фибри“ и прочие от този сорт.

Стигнал съм до етапа, когато една лекция за здравословния начин на живот би ми дошла добре.

По време на подготовката ни караха да тренираме страшничкия сценарий с „изгубената орбита“. При проблем във втория етап на излитането с МИА ще се озовем в орбита, но твърде ниско, за да се скачим с „Хермес“. Ще се носим в най-високия слой на атмосферата и орбитата ни бързо ще се скапва. НАСА ще насочи „Хермес“ дистанционно с цел корабът да ни прехване и да се разкараме оттам по най-бързия начин, преди да е загубил твърде много скорост заради съпротивлението на атмосферата.

Част от тренировката беше да ни затворят в симулатор на МИА за цели три ужасни дни. Шест души в излитащ апарат, предвиден за двайсет и три минутен полет. Възтесничко. И като казвам „възтесничко“, имам предвид, че искахме да се удушим един друг.