Энди Вейр - Марсианецът

След като най-сетне ни пуснаха да излезем, командир Люис обяви: „Каквото се е случило в Изгубена орбита, си остава в Изгубена орбита“. Може да ви звучи тъпо, но сработи. Оставихме го зад гърба си и се върнахме към нормалното си състояние.

Сега бих дал всичко за пет минутки тренировка на изгубената орбита. Напоследък наистина се чувствам много самотен. Допреди „Сириус 4“ бях твърде зает, за да изпадам в депресия. Но дългите и скучни дни на бездействие ми отвориха очите. Никой не е бил по-сам от мен, по-далече от други хора.

Боже, надявам се, че ще успея да поправя сондата.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 94

Моят дом е моята крепост!

Днес ви пиша от своя гигантски, просторен Подслон!

Когато влязох през шлюза, първата ми работа беше да хукна в кръгове и да размахвам лудо ръце. Беше страхотно! Изкарах в проклетия марсоход двайсет и два дни и дори не можех да се поразходя, без да навличам скафандъра.

Пътят до „Арес 4“ ще трае два пъти по толкова, но това е тегоба за друг ден.

След няколко триумфални обиколки на Подслона реших, че е време да се хвана на работа.

Включих оксигенатора и водния рециклатор. Проверих състава на въздуха, всичко изглеждаше наред. Все още имаше въглероден диоксид, следователно картофите не се бяха задушили, без мен да им го издишвам.

Както можете да се досетите, прегледах детайлно насажденията си и мога да докладвам, че са в отлично състояние.

Добавих торбичките с изпражненията си към купчината тор. Прекрасна миризма, уверявам ви. Побързах да ги размеся с малко пръст и вонята стана поносима. Кутията с урина излях във водния рециклатор.

Нямаше ме три седмици и за да не страдат растенията, бях оставил Подслона да тъне във влага. Толкова много вода във въздуха може да причини куп проблеми с електричеството, затова в продължение на няколко часа проверявах всички системи една по една.

После си починах малко. Можех да си почивам и повече, но имах работа за вършене.

Облякох скафандъра, отидох при марсохода и свалих соларните клетки от покрива. Още няколко часа заминаха, докато ги монтирам на оригиналните им места и ги свържа към захранването на Подслона.

Свалянето на сондата от покрива на марсохода се оказа далеч по-лесно от качването й там. Разкачих една метална греда от платформата на МИА и я довлякох до марсохода. Опрях я на корпуса и забих долния й край в земята за по-голяма стабилност. И ето че имах рампа.

Трябвало е да взема тази греда със себе си. Човек се учи, докато е жив.

Няма начин да вкарам сондата през въздушния шлюз. Много е голяма. Сигурно бих могъл да я разглобя и да я вкарам парче по парче, но има сериозна причина да не го правя.

Марс няма магнитно поле, следователно няма и защита срещу слънчевата радиация. Ако бъда изложен на това лъчение, ще се сдобия с толкова рак, че и ракът ми ще си отгледа рак. Платнището на Подслона има защита срещу електромагнитните вълни. Което е добре за здравето ми, но означава, че вкарам ли сондата, платнището ще блокира сигнала й.

Като си говорим за рак, време беше да се отърва и от РТГ.

Мисълта, че трябва пак да се кача в марсохода, ми причиняваше физическа болка, но нямаше друг начин. Ако РТГ се пропука по някаква причина, радиацията ще ме убие.

От НАСА бяха преценили, че четири километра са безопасно разстояние и аз нямах намерение да оспорвам преценката им. Подкарах към оригиналното му гробно място и го оставих в същата дупка, където го беше изхвърлила командир Люис. После обърнах към Подслона.

Утре се заемам със сондата.

А сега е време да се опъна на истинско легло. И да заспя в компанията на утешителната мисъл, че когато се събудя утре сутринта, ще се изпикая в тоалетна.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 95

Днешният ден мина в ремонти!

Мисията „Патфайндър“ приключила, защото сондата се повредила. След като в НАСА загубили контакт с нея, нямали представа какво се случва със „Съджърнър“. Възможно бе нищо да му няма. Може би просто му трябва енергия. Енергия, която не е можел да си вземе заради дебелия слой мръсотия, полепнала по соларните клетки.

Сложих го на работната си маса и свалих един панел да надникна в коремчето му. Батерията е литиево-тионилно-хлоридна и не подлежи на презареждане. Стигнах до този извод по някои тънки улики — формата на контактните точки, дебелината на изолацията и надписа, който гласеше: „LiSOCl2 NON-RCHRG“.

Почистих старателно соларните панели и насочих към тях малка лампа. Батерията отдавна е предала богу дух, но ако панелите са наред, „Съджърнър“ може да черпи енергия директно от тях. Да видим дали ще се получи.