Энди Вейр - Марсианецът

Аз съм първият човек, направил дълъг преход на Марс. Първият, прекарал повече от трийсет и един дни на Марс. Първият, който е отгледал растения на Марс. Първият, първият, първият!

Не съм очаквал да съм пръв в каквото и да било. Бях петият, който излезе от МСА, когато кацнахме, което ме прави седемнайсетия, стъпил на Марс. Редът на излизане е бил определен години по-рано. Месец преди изстрелването си направихме татуировки с „марсианските си номера“. Йохансен за малко да се откаже от своята петнайска, защото се страхуваше, че ще боли. И това е същата жена, която беше оцеляла в центрофугата, в повръщащата комета, издържала беше убийствените тренировки и десеткилометровите маратони.

Жена, която поправи симулирана повреда в централния компютър, докато висеше с главата надолу и я въртяха. Но се страхуваше от иглата за татуировки.

Боже, колко ми липсват тези хора.

Аз съм първият, който е съвсем сам на цяла планета.

Добре, стига съм циврил. Утре ще стана първият човек, прибрал марсианска сонда.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 82

Победа! Намерих я!

Още щом различих Близнаците на хоризонта, разбрах, че съм на правилното място. Двата малки хълма са на няма и километър от зоната на кацане. Нещо по-добро, на километър от далечната страна на сондата. Нужно бе само да се водя по тях и да се оглеждам.

И ето я! Точно където очаквах да я намеря!

В последната фаза на кацането си „Патфайндър“ е представлявал покрит с балони тетраедър, иначе казано — четиристен. Балоните смекчили удара при кацането, после въздухът в тях бил изпуснат автоматично, тетраедърът се разтворил и разкрил сондата.

На практика сондата се състои от два компонента — спускаемия апарат и робота „Съджърнър“. Спускаемият апарат е неподвижен, но „Съджърнър“ е нещо като малък роботизиран марсоход, който обикалял района и заснел купища местни камънаци. Ще взема и двете джаджи със себе си, но по-важен ми е спускаемият апарат — именно чрез него се надявам да осъществя контакт със Земята.

Измъкнах се развълнуван от возилото си и хукнах към сондата.

Не мога да ви опиша колко бях щастлив. Скъсал си бях задника от работа, за да стигна до тук, и усилията ми се бяха увенчали с успех.

Спускаемият апарат беше заровен наполовина в пясъка. Почистих го внимателно и скоро корпусът му се показа, макар че големият тетраедър и спуснатите балони останаха под пясъка.

Бързо намерих „Съджърнър“. Дребното роботче беше на два метра от спускаемия апарат. Имам бегъл спомен, че когато го видяха за последен път, преди връзката да прекъсне, роботът беше доста по-далеч. Сигурно е превключил на извънреден режим и се е върнал при маминка в опит да поднови комуникацията.

Занесох „Съджърнър“ в марсохода си. Роботът е малък, лек и лесно мина през въздушния шлюз. Спускаемият апарат е друга работа.

Няма начин да го откарам целия в Подслона. Много е голям. Време беше да докажа инженерните си умения.

Сондата беше прикрепена към централния панел на разтворилия се тетраедър. Другите три стени на четиристена бяха прикачени с помощта на метални панти. Както ще ви каже всеки в ЛРД, сондите са деликатно нещо. Масата е критична, така че ги правят възможно най-леки, а това се отразява на издръжливостта им.

Когато натиснах с лост пантите, те се счупиха на секундата!

После дойде трудното. Опитах се да вдигна сондата с все централния панел, но напразно.

Точно като при другите панели, и централният имаше спуснати балони под себе си. Балони, които бяха престояли тук десетилетия, бяха се раздрали и напълнили с пясък.

Бих могъл да ги отрежа, но първо трябваше да стигна до тях през пясъка. На пръв поглед — нищо работа. Само че другите панели ми пречеха.

Бързо си дадох сметка, че състоянието на другите панели изобщо не ме интересува. Върнах се в марсохода, отрязах ивици от резервното платнище на Подслона, после ги сплетох в примитивно, но здраво въже. Не е моя заслугата, че е здраво. Благодарете на НАСА за това. Аз просто сплетох тъканта и направих въже.

Завързах единия му край към най-близкия панел, другия — към марсохода. Марсоходът е конструиран така, че да се движи по труден терен, често при стръмен наклон. Може да не е бърз, но е мощен. Издърпах панела като дървосекач, който влачи дънер с джипа си.

Сега вече можех да копая. Изрових балоните един по един и ги отрязах. Работата ми отне има-няма час.

После вдигнах централния панел с все сондата и го понесох към марсохода!