Энди Вейр - Марсианецът

— И да вземе със себе си „Патфайндър“ и роботизирания марсоход „Съджърнър“ — добави Минди.

Венкат извади мобилния си.

— Изгубихме контакт с него през деветдесет и седма. Ако успеем да включим дистанционно системите му, ще можем да си говорим. Може всичко да му е наред, просто соларните клетки да са замърсени. А дори да има някакъв по-сериозен проблем, Марк е инженер! — И докато набираше търсения номер, добави: — Това му е работата, да оправя проблеми!

Усмихнат за пръв път от седмици, той вдигна телефона към ухото си и зачака.

— Брус? Венкат е. Току-що всичко се промени. Уотни се е насочил към „Патфайндър“. Да! Знам, бе човек! Издири всички, които са работили по онзи проект, и ги събери в ЛРД по най-бързия начин. Аз се качвам на следващия полет и идвам при вас.

Затвори и се ухили на картата.

— Ах ти, Марк, умно копеленце такова!

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 79

Днес беше осмият ми ден на път. Засега „Сириус 4“ се увенчава с успех.

Вече си създадох навици. Всяка сутрин се събуждам на зазоряване. Първата ми работа е да проверя концентрацията на кислород и въглероден диоксид. После закусвам и пия чаша вода. След това си измивам зъбите, като пестя максимално водата, и се бръсна с електрическа самобръсначка.

Марсоходът няма тоалетна. Когато сме на обход, при нужда използваме рециклиращата система на скафандрите. Но тя не е предвидена да се справи с двайсетдневен добив.

Сутрешната ми пикня отива в една пластмасова кутия с херметически капак. Когато я отворя, в марсохода се разнася страшна воня — като в мъжката тоалетна на бензиностанция. Бих могъл да я изливам навън, разбира се. Но положих толкова усилия да създам водата, че нямам никакво намерение да я хабя. Когато се върна в Подслона, ще я излея във водния рециклатор.

Изпражненията ми са още по-ценни. Този естествен тор е жизненоважен за картофените ми насаждения, а в момента аз съм единственият му източник на Марс. За щастие, космическите мисии бързо те научават как да сереш в плик. И ако си мислите, че вонята е страшна, когато отворя кутията с пикня, представете си каква смрад се разнася, след като разтоваря ремаркето.

След това излизам да прибера соларните клетки. Защо не съм го направил предната вечер ли? Защото демонтирането и подреждането на соларни клетки в пълен мрак не е приятно занимание. Установих това по трудния начин.

След като подредя соларните клетки на покрива, се прибирам в марсохода, пускам си евтина музика от седемдесетте и потеглям. Пърпоря си с двайсет и пет километра в час, максималната скорост на возилото. В кабината е удобно. Облечен съм леко — с тънка риза и панталони, които срязах над коленете, — защото РТГ пече здраво. Когато стане много горещо, махам залепената с тиксо изолация от корпуса. Когато ми стане студено, я залепвам обратно.

Пътувам почти два часа, преди батерията да се изтощи. Излизам набързо, колкото да откача изтощената и да закача пълната, после се прибирам за втория етап на дневния си пробег.

Теренът е съвсем равен. Шасито на марсохода е по-високо и от най-големите камъни наоколо, а хълмовете са полегати, загладени от пясъчните бури.

Когато и втората батерия се изтощи, идва ред на следващия ми обход за деня. Свалям соларните клетки от покрива и ги слагам на земята. През първите няколко дни ги подреждах в редица. Сега ги слагам както ми падне, стига да са близо до марсохода. Последното е продиктувано от най-обикновен мързел.

После идва най-скучната част от деня. Дванайсет часа пълна скука. Започва сериозно да ми писва от марсохода. Отвътре е голям колкото пикап. Доста просторно, ще кажете, но я пробвайте да стоите осем дни в пикап. Нямам търпение да се заема с картофите си в безпределната шир на Подслона.

Подслонът ми липсва. Откачено, нали?

Мога да избирам между смотани сериали от седемдесетте и няколко романчета за Поаро. Но през повечето време мисля как да се добера до „Арес 4“. Рано или късно ще се изправя сериозно пред този проблем. Как, по дяволите, ще измина три хиляди и двеста километра в тая консервна кутия, без да се побъркам? Пътуването ще отнеме петдесетина дни. Ще трябва да взема водния рециклатор, оксигенатора, вероятно и няколко от големите батерии на Подслона, както и допълнителни соларни клетки, защото ще ми трябва енергия за гореспоменатото оборудване. Къде ще сместя всичко това?! Тези мисли ме преследват безмилостно в дългите скучни дни.

Накрая се стъмва и умората ме наляга. Намествам се между пакетираната храна, водните резервоари, допълнителния кислороден резервоар, купищата въглеродни филтри, кутията с пикня, пликовете с лайна и личните си вещи. Направил съм си импровизирано гнездо от анцузи на колегите, плюс одеялото и възглавницата си. Иначе казано, нощем спя върху купчина боклуци.