Энди Вейр - Марсианецът

— Няма проблем. Какво те мъчи?

— Да речем, че ги спуснем успешно. Как ще разбере Марк, че са пристигнали? И къде точно да ги търси?

— И ние мислехме за това — каза Брус. — Имаме няколко идеи.

— Целият съм в слух — подкани Венкат.

— И без това ще му пратим комуникационна система заедно с другите неща. Може да я настроим така, че да се включи след спускането. Да предава на честотите на марсохода и скафандрите. Но сигналът трябва да е силен. Комсистемите на марсоходите са предвидени за връзка само помежду си и с Подслона, следователно приемат сигнал в диаметър двайсетина километра от източника му. Приемателите им са слабички, за жалост. При скафандрите е дори по-зле. Но осигурим ли силен сигнал, би трябвало да се свържем с Марк. Спуснем ли доставките, ще засечем точните им координати чрез сателитите и ще излъчим информацията към Марк, така че да ги намери.

— Но той едва ли държи радиото включено — отбеляза Венкат. — Човекът изобщо не очаква някой да го потърси.

— Имаме план и за това. Ще подготвим яркозелени панделки, достатъчно леки да се носят във въздуха дори в рехавата марсианска атмосфера. На всяка панделка ще пише „МАРК, ВКЛЮЧИ СИ РАДИОТО“. В момента работим по механизъм, който да ги изстреля. По време на спускането, най-добре на височина хиляда метра над повърхността.

— Харесва ми — каза Венкат. — Достатъчно ще е да види една от панделките. А няма начин да не хукне към яркозелена панделка, ако види такава.

— Точно това беше и нашата идея — посочи Брус.

— Добре, браво. Дръж ме в течение.

— Венк — каза Брус, — ако той отиде с „Уотнимобила“ до „Арес 4“, всичко ще е напразно. Вярно, бихме могли да насочим доставките към района на „Арес 4“, но…

— Но там той ще е без Подслон. Мда — каза Венкат. — Всяко нещо с времето си. Обади се, когато сте готови с механизма за панделките.

— Дадено.

След като прекъсна разговора, Венкат видя нов имейл от Минди Парк. „Уотни тръгна отново.“

— Все така се движи по права линия — посочи монитора си Минди.

— Виждам — каза Венкат. — И определено не отива към района на „Арес 4“. Освен ако не се опитва да заобиколи някакво препятствие по пътя си.

— Няма какво да заобикаля — възрази Минди. — Това е Ацидалийската равнина.

— Онова там соларните клетки ли са? — попита Венкат и посочи на екрана.

— Да — потвърди Минди. — Както и преди, кара два часа, направи обход, после кара още два часа. В момента е на сто петдесет и шест километра от Подслона.

И двамата се взряха в екрана.

— Чакай… — каза Венкат. — Чакай, не е възможно…

— Какво?

Венкат се огледа, грабна лепящи листчета от бюрото и химикалка.

— Дай ми неговите координати и координатите на Подслона.

Минди провери данните на екрана.

— В момента е на… 28.9 градуса север, 29.6 градуса запад. — Отвори друг файл и продължи: — Подслонът е на 31.2 градуса север и 28.5 градуса запад. Какво видяхте?

Венкат записа числата.

— Ела с мен — нареди той и бързо излезе.

— Ъъ — хукна след него Минди. — Къде отиваме?

— В стаята за почивка на сателитен контрол — обясни Венкат. — Онази карта на Марс още ли е на стената?

— Ами, да — каза Минди. — Но тя е просто плакат от магазина за сувенири. На компютъра си имам цифрови карти с висока резолюция…

— Не. На твоите карти не мога да рисувам — каза той. Зави зад ъгъла към стаята за почивка и посочи картата на Марс, която висеше на стената. — А на тази мога.

Стаята за почивка беше празна, ако не броим техника от компютърната поддръжка, който сърбаше кафе. Внезапната поява на Венкат и Минди привлече вниманието му.

— Ширината и дължината са обозначени, добре — промърмори Венкат. Свери числата, които беше записал на лепящото листче, плъзна пръст по картата и драсна едно кръстче. — Тук е Подслонът.

— Хей — обади се техникът. — Защо драскаш по плаката ни?

— Ще ви купя нов — подхвърли Венкат, без да се обръща. После надраска още един хикс. — Тук се намира той в момента. Дай ми линийка.

Минди се огледа. Не видя линийка, затова грабна тефтера на техниците.

— Хей! — възмути се техникът.

С помощта на тетрадката Венкат свърза двата хикса и продължи линията след кръстчето на Марк. После направи крачка назад.

— Мда! Ето къде отива! — възкликна развълнувано Венкат.

— О! — възкликна на свой ред Минди.

Линията минаваше през центъра на яркожълта точка, отпечатана на картата.

— „Патфайндър“! — викна Минди. — Отива към „Патфайндър“!

— Да! — потвърди Венкат. — Това вече е нещо друго. Разстоянието е около осемстотин километра. Има достатъчно ресурс да стигне до там и да се върне в Подслона.