Энди Вейр - Марсианецът

— Извинявам се за закъснението. Да започваме. Венкат, какъв е статусът на Уотни?

— Жив и в добро състояние, доколкото можем да преценим — отговори Венкат. — Няма промяна спрямо имейла, който ти пратих по-рано днес.

— А РТГ? Разчу ли се за него? — попита Теди. Ани се наведе напред.

— Засега всичко е наред — докладва тя. — Снимките са публично достояние, но не сме длъжни да уведомяваме широката общественост за резултата от анализите си. Засега никой не се е досетил.

— А той защо го е изкопал?

— Заради топлината, която излъчва, предполагам — каза Венкат. — Очевидно се опитва да пригоди марсохода за дълъг преход, а машината използва голяма част от енергията си за затопляне на кабината. Радиоизотопният генератор ще върши тази работа, а мощността на батерията ще се насочи основно към придвижването. Идеята е доста добра всъщност.

— А рискът какъв е? — попита Теди.

— Докато контейнерът е непокътнат — никакъв. Дори да се пропука, пак няма риск, стига вътрешните обвивки да са наред. Но ако и те пострадат, мъртъв е.

— Да се надяваме, че това няма да стане — каза Теди. — Нгъ, докъде стигнахте с плановете за МСА?

— Плана го измислихме отдавна — отговори Брус. — И ти го отхвърли.

— Брус — предупреди го Венкат. Директорът на ЛРД въздъхна.

— Спускаемият апарат не е конструиран за излитане или хоризонтални полети. Допълнителното гориво няма да реши проблема. Трябва ни по-мощен двигател, а нямаме време да измъдрим такъв. Следователно единственият вариант е да намалим теглото на апарата. Имаме една идея в тази посока. МСА може да извърши кацането с нормалното си тегло. Ако конструираме топлинния щит и външния корпус така, че да се окачват и разкачват според нуждите, апаратът може да се отърве от тях след кацането си в района на „Арес 3“ и да продължи значително по-лек към района на „Арес 4“. В момента работим по сметките.

— Дръж ме в течение — заръча Теди и се обърна към Минди. — Госпожице Парк, добре дошли във висшата лига.

— Сър — каза Минди.

— Какъв е най-големият интервал между снимките, които получаваме?

— Ами — поде Минди. — На всеки четиресет и един часа имаме по един интервал от седемнайсет минути. Заради орбитите на сателитите.

— Отговорихте веднага — кимна Теди. — Браво.

— Благодаря, сър.

— Искам да скъсите този интервал до четири минути — продължи Теди. — Давам ви пълен контрол над сателитните траектории и орбиталните настройки. Искам резултати обаче.

— Да, сър — отвърна Минди. Нямаше ни най-малка представа как да го направи.

Теди погледна към Хендерсън.

— Мич, в имейла си пишеш, че имало нещо спешно?

— Да — потвърди Мич. — Докога ще крием истината от екипажа на „Арес 3“? Те си мислят, че Уотни е мъртъв. А това със сигурност им се отразява ужасно.

Теди погледна към Венкат.

— Мич — намеси се Венкат. — Вече обсъждахме това…

— Не, вие сте го обсъждали — прекъсна го Мич. — Мислят си, че са загубили колега. Съкрушени са.

— А когато разберат, че са изоставили колега? — попита Венкат. — По-добре ли ще се почувстват?

Мич чукна с пръст по масата.

— Заслужават да знаят. Мислиш ли, че командир Люис няма да се справи с истината?

— Въпросът е как ще им се отрази новината — каза Венкат. — В момента най-важно е да се приберат живи и здрави и до…

— Аз гласувам да им кажем — прекъсна го отново Мич. — Аз съм човекът, който решава какво е най-добро за тях. И настоявам да ги уведомим.

След кратко мълчание всички погледнаха Теди. Той се замисли, после каза:

— Съжалявам, Мич, но по този въпрос споделям мнението на Венкат. Ала веднага щом одобрим спасителен план, ще уведомим „Хермес“. Няма смисъл да им казваме, ако нямаме основателна надежда, че можем да спасим Уотни.

— Глупости — изръмжа Мич и скръсти ръце на гърдите си. — Пълни глупости.

— Знам, че си разстроен — спокойно каза Теди. — Ще ги уведомим. Веднага щом измислим как да спасим Уотни.

Той помълча няколко секунди, преди да продължи нататък.

— Добре, ЛРД работи по въпроса — кимна към Брус. — Но това засяга „Арес 4“. Как да го опазим жив, докато мисията пристигне? Венкат?

Венкат отвори една папка и прегледа документацията, събрана вътре.

— Помолих всички екипи да проверят основно капацитета на системите си. Всичко сочи, че Подслонът ще издържи четири години. Особено когато има обитател, способен да отстрани евентуалните технически проблеми. Но въпросът с храната няма как да се заобиколи. След година време на Уотни ще му свърши. Трябва да му пратим провизии. Няма друг начин.