Энди Вейр - Марсианецът

Марсоходът е предвиден за трима души при престой в продължение на два дни плюс известен резерв за извънредни ситуации. Значи кислородните му резервоари ще ми стигнат за седем дни. Това не е достатъчно.

Атмосферното налягане на Марс е едва една деветдесета част от земното. Налягането в марсохода е една атмосфера. Следователно кислородните резервоари са вътре в кабината (за да се избегнат усложненията от разликите в налягането). Защо е важно това? Защото означава, че мога да взема със себе си още кислородни резервоари и да ги свържа към резервоара на марсохода, без да излизам постоянно от возилото.

Днес разкачих един от двайсет и пет литровите кислородни резервоари на Подслона и го занесох в марсохода. Според НАСА човек се нуждае от петстотин осемдесет и осем литра кислород дневно, за да живее. Сгъстеният течен кислород е хиляда пъти по-плътен от газообразния кислород в нормалната атмосфера. Казано накратко — с допълнителния резервоар от Подслона ще имам кислород за четиресет и два дни. Предостатъчно.

По план „Сириус 4“ ще продължи двайсет дни.

Това сигурно ви се струва въздълго, но аз имам наум конкретна цел. Пък и пътуването ми до „Арес 4“ ще трае най-малко четиресет дни, така че стъпката ми се струва добра.

Докато ме няма, Подслонът сам ще се грижи за себе си, но картофите са проблем. Ще напоя добре пръстта, като изразходвам почти цялата си налична вода. След това ще изключа атмосферния регулатор, така че да не извлича влагата от въздуха. Ще стане адски влажно и водата ще се кондензира по всички повърхности. Така картофите ще са добре напоени, докато ме няма.

По-големият проблем е с въглеродния диоксид. Картофите трябва да дишат. Знам какво си мислите. „Марк, старче! ТИ произвеждаш въглероден диоксид! Това е част от величествения кръговрат на природата!“

Проблемът е къде да го сложа. Да, издишвам въглероден диоксид постоянно, но не виждам как бих могъл да го съхраня. Бих могъл да изключа оксигенатора и атмосферния регулатор и просто да дишам, докато напълня Подслона с въглероден диоксид. Но той е смъртоносен за мен. Ако можех да освободя голямо количество наведнъж и да избягам, щеше да е друго.

Помните ли горивния генератор на МИА? Той извлича въглероден диоксид от атмосферата на Марс. Моите скромни насаждения не са взискателни като мен, така че десетлитров резервоар с въглероден диоксид, изпуснат в Подслона, би трябвало да им стигне. А генераторът извлича десет литра за няма и ден.

Това е то. Ще изпусна въглеродния диоксид в Подслона, ще изключа атмосферния регулатор и оксигенатора, ще полея обилно картофите и ще потегля.

„Сириус 4“. Гигантска стъпка напред в моите марсоходски проучвания. И мога да я направя още утре.

— Здравейте и благодаря, че ни гледате — каза Кати на камерата. — Какво ще видите днес в репортажа на Си Ен Ен за Марк Уотни? Няколко негови обхода през последните дни. Какво означават те? Има ли НАСА напредък в спасителния си план? И как ще се отрази той на приготовленията за „Арес 4“? Днес при нас е д-р Венкат Капур, директор на марсианските мисии в НАСА. Д-р Капур, благодаря ви, че приехте поканата ни.

— Радвам се, че съм тук, Кати — отговори Венкат.

— Д-р Капур — продължи Кати, — Марк Уотни е най-наблюдаваният човек в Слънчевата система, нали така?

Венкат кимна.

— Със сигурност е най-наблюдаваният от НАСА. Понастоящем и дванайсетте ни марсиански сателита правят снимки на неговия район при всяка възможност. Двата сателита на Европейската космическа агенция правят същото.

— И през какъв интервал правите тези снимки?

— През няколко минути. Понякога интервалът е по-голям заради орбитите на сателитите. Но така или иначе, получаваме ясна представа за обходите му.

— Разкажете ни за последните обходи.

— Ами — започна Венкат, — по всичко личи, че подготвя марсоход 2 за дълъг обход. В ден 65 Уотни взе батерията на другия марсоход и я прикачи с помощта на импровизирана сбруя. На следващия ден демонтира четиринайсет соларни клетки и ги прикрепи към покрива на марсохода.

— А после направи няколко кръгчета, нали? — подсказа му Кати.

— Да. Близо час обикаля около Подслона, после се прибра. Вероятно е тествал марсохода. Два дни по-късно го видяхме отново. Тогава измина четири километра, после се върна. Още един тест според нас. През последните два дни зарежда марсохода с провизии.

— Хм — каза Кати. — Според повечето специалисти единственият му шанс да оцелее е да се придвижи до района, където се очаква да кацне „Арес 4“. Дали и той не е стигнал до същото заключение, как мислите?