Энди Вейр - Марсианецът

— Вероятно — съгласи се Венкат. — Той не знае, че го наблюдаваме. От негова гледна точка „Арес 4“ е единствената му надежда.

— Дали смята да тръгне скоро? По всичко личи, че се готви за дълго пътуване.

— Дано не избърза — каза Венкат. — В района на „Арес 4“ няма нищо, освен излитащия апарат. Останалите снабдителни сонди още не са пристигнали. Пътуването му дотам ще е дълго и опасно, далече от удобствата и сигурността на Подслона.

— Защо би поел такъв риск?

— Заради комуникациите — отговори Венкат. — Стигне ли до МИА, ще може да се свърже с нас.

— Това би било чудесно, нали?

— Би било страхотно, да. Но изминаването на 3200 километра до „Арес 4“ е изключително опасно. Бихме предпочели да остане в Подслона. Ако можехме да се свържем с него, определено бихме го помолили да не тръгва.

— Но не може вечно да стои в Подслона, нали? — попита водещата. — Рано или късно ще трябва да стигне до МИА.

— Не непременно — възрази Венкат. — Лабораторията за реактивно движение експериментира с модификации на МСА, така че апаратът да извърши кратък полет над повърхността след кацането си.

— Говори се, че тази идея е била отхвърлена като твърде опасна — отбеляза Кати.

— В първоначалния си вариант идеята наистина изглеждаше опасна. Но оттогава нашите експерти работят по снижаване на риска.

— Остават само три години и половина до планираното изстрелване на мисия „Арес 4“. Ще ви стигне ли времето да тествате модифицирания МСА?

— Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. Но спомнете си, че създадохме лунохода от нулата само за седем години.

— Така е — усмихна се Кати. — Е, как изглеждат в момента шансовете на Уотни?

— Не мога да кажа. Но ще направим всичко по силите си да го върнем у дома жив.

Минди стрелна с нервен поглед хората в заседателната зала. Все големи шефове, за разлика от нея. Д-р Венкат Капур, четири нива по-горе от нея в служебната йерархия, седеше от лявата й страна.

До него — Брус Нгъ, директорът на ЛРД. Заради съвещанието беше прелетял разстоянието от Пасадена до Хюстън и понеже мразеше да пилее ценно време, дори в момента тракаше ожесточено на лаптопа си. Под очите му имаше големи тъмни сенки. Сигурно е на границите на издръжливостта си, реши Минди.

Мич Хендерсън, полетният директор на „Арес 3“, се люлееше напред-назад в стола си. В ухото му беше натикана безжична слушалка, по която получаваше информация в реално време за всичко, случващо се в контролната зала. Не беше на смяна, но държеше да е в час по всяко време.

Ани Монтроуз влезе в заседателната зала, като пишеше на телефона си в движение. Без да отделя и за миг очи от екрана му, тя заобиколи умело по края на стаята, между хора и столове, и накрая седна на обичайното си място. Завист жегна Минди — директорката на отдела за връзки с медиите олицетворяваше собствените й амбиции, беше самоуверена, красива, заемаше висока длъжност и всички в НАСА я уважаваха.

— Как се справих днес? — попита Венкат.

— Амии — проточи Ани. — Не трябва да казваш неща като „ще го върнем у дома жив“. Това напомня на хората, че може и да умре.

— Смяташ, че има вероятност да забравят тази възможност?

— Попита ме за мнението ми. Не ти харесва? Начукай си го.

— Толкова си мила, Ани, истинско цветенце. Как изобщо си стигнала до поста директор по комуникациите на НАСА?

— Да пукна, ако знам — каза тя.

— Ехо — прекъсна ги Брус Нгъ. — Обратният ми полет до Лос Анджелис е след три часа. Теди ще идва ли, или не?

— Стига си мрънкал, Брус — скастри го Ани. — На никого от нас не му е приятно, че е тук.

— Е — обърна се Мич Хендерсън, към Минди. — Коя бяхте вие, извинете?

— Ъъ — заекна тя. — Аз съм Минди Парк. Работя в сателитен контрол.

— Директор или заместник?

— Не, просто работя в сателитен контрол. Никой съм.

Венкат погледна Мич.

— Възложих й да следи Уотни. Тя ни препраща снимките.

— Ха — изсумтя Мич. — Мислех, че го прави директорът на сателитен контрол.

— Боб си и има и други задължения на главата, не само Марс. Минди контролира всички марсиански сателити и ги насочва към Марк.

— Защо точно тя? — попита Мич.

— Защото първа забеляза, че той е жив.

— Получила е повишение само защото е била дежурна, когато снимките са пристигнали?

— Не — каза Венкат и се намръщи. — Получи повишението, защото разчете правилно въпросните снимки. Престани, Мич. Притесняваш я.

Мич стрелна Минди с поглед.

— Извинявайте.

Минди сведе поглед към плота на масата и измърмори нещо под нос. Теди влезе в стаята.