Энди Вейр - Марсианецът

— Да, може — каза Минди, без да е убедена.

— Добре дошли отново след рекламите — каза Кати към камерата. — Разговаряме с Маркъс Уошингтън от централното управление на пощите. Е, господин Уошингтън, ако съм разбрала правилно, мисията „Арес 3“ е причинила прецедент в американските пощенски услуги. Бихте ли обяснили по-подробно за нашите зрители?

— Ъъ, да — поде Маркъс. — Повече от два месеца всички го мислеха за мъртъв. Междувременно пощите отпечатаха марка с неговия лик. Двайсет хиляди марки бяха отпечатани и разпратени до пощенските станции в страната.

— А после се оказа, че е жив — каза Кати.

— Да — кимна Маркъс. — Спряхме отпечатването веднага и иззехме марките от подразделенията си, но се оказа, че хиляди вече са продадени. Проблемът е, че не печатаме марки с ликовете на живи хора.

— И това не се е случвало преди? — попита Кати.

— Не. Нито веднъж в историята на американските пощи.

— Сигурна съм, че в момента цената им е доста висока.

Маркъс се засмя.

— Може би. Но не твърде висока. Както казах, продадени са били хиляди. Марката ще е рядка, но не чак толкова.

Кати се засмя на свой ред, после се обърна към камерата.

— Разговаряхме с Маркъс Уошингтън от централното управление на американските пощи. Ако сте си купили марка с лика на Марк Уотни, приберете я на сигурно място. Благодаря ви, че бяхте с нас, господин Уошингтън.

— Благодаря за поканата — отговори Маркъс.

— Следващият ни гост е д-р Айрин Шийлдс, психолог към програмата „Арес“. Добре дошли при нас, д-р Шийлдс.

— Благодаря — каза Айрин и нагласи щипката с микрофона си.

— Познавате ли Марк Уотни лично?

— Разбира се — потвърди Айрин. — Правех ежемесечни психологически оценки на всички членове на екипажа.

— Какво можете да ни кажете за него? За светогледа му, за личните му качества?

— Ами — започна Айрин, — той е много умен. Всички те са умни, разбира се. Но той е изключително изобретателен и умее да разрешава проблеми.

— Което може да му спаси живота — вметна Кати.

— Така е — кимна Айрин. — Освен това е много добър човек. Жизнерадостен и със страхотно чувство за хумор. Вечно разказва вицове. В месеците преди изстрелването екипажът беше подложен на тежки тренировки. При всички се наблюдаваха признаци на стрес и униние. Марк не правеше изключение, но избиваше стреса си с още повече вицове. Разсмиваше всички.

— Явно е страхотен човек — заключи Кати.

— Такъв е. Една от причините да го изберат за мисията беше именно характерът му. Екипажите на мисиите „Арес“ изкарват по тринайсет месеца заедно. Съвместимостта на характерите им е ключова за успеха на мисията. Марк не просто се вписва добре във всяка социална група, но и играе ролята на катализатор, който помага на групата да работи по-добре. „Смъртта“ му беше ужасен удар за екипажа.

— Те все още го мислят за мъртъв, нали? Екипажът на „Арес 3“?

— Да, за съжаление. Беше решено новината за оцеляването му да бъде скрита от тях, поне на този етап. Сигурна съм, че това решение не е било лесно за никого.

Кати помълча за миг, после каза:

— Добре. Знаете, че трябва да ви попитам… какво минава през главата му в момента? Как човек като Марк Уотни реагира на ситуация като тази? Изоставен, сам, няма представа, че се опитваме да му помогнем?

— Можем само да гадаем, разбира се — отговори Айрин. — Най-голямата опасност е да не изгуби надежда. Ако реши, че няма шанс да оцелее, ще спре да полага усилия.

— Значи засега всичко изглежда добре, нали? — попита Кати. — Защото по всичко личи, че той полага огромни усилия. Подготвя марсохода за дълъг преход, тества го. Планира да посрещне „Арес 4“.

— Това е една възможна интерпретация, да — потвърди Айрин.

— Има ли друга?

Айрин обмисли добре думите си, преди да отговори.

— Когато са изправени пред сигурна смърт, хората искат да бъдат чути. Не желаят да умрат сами. Може би просто иска да стигне до радиото на МИА, за да си поговори с друг човек, преди да умре. Ако е изгубил надежда, той няма да се бори за оцеляването си. Единствената му цел ще е да стигне до радиото. След това вероятно ще избере по-лесен изход, вместо да гасне бавно от гладна смърт. Мисиите „Арес“ разполагат със смъртоносна доза морфин.

След няколко секунди пълна тишина в студиото Кати се обърна към камерата.

— Връщаме се след рекламите.

— Хей, Венк — чу се гласът на Брус по телефона.

— Здрасти, Брус — поздрави Венкат. — Благодаря ти, че ми отдели малко време. Исках да поговорим за предварителните доставки.