Энди Вейр - Марсианецът

РТГ улавя радиацията на плутония във вид на топлина и я превръща в електричество. Той не е реактор. Радиацията не може да бъде намалявана или увеличавана. Не, в РТГ протича един напълно естествен процес на атомно ниво.

Още от шейсетте години на двайсети век НАСА използва РТГ за захранване на непилотирани сонди. Този източник на енергия превъзхожда соларната по много показатели. Не му влияят бури; работи денонощно; процесът протича във вътрешността на контейнера, следователно не е нужно да покриваш сондата с деликатни соларни клетки.

Но преди програмата „Арес“ НАСА никога не беше използвала големи РТГ за пилотираните си мисии.

Защо не ли? Съвсем очевидно е, по дяволите! Защото не са искали да поставят астронавтите до нажежена топка радиоактивна смърт, затова!

Добре де, преувеличавам малко. Плутоният е затворен в няколко контейнера, които са напъхани един в друг, като всеки е запечатан и изолиран, така че да предотврати изтичане на радиация, дори ако този над него се пропука. Предвид тези мерки за сигурност НАСА реши да рискува с РТГ за програмата „Арес“.

Всички мисии от програмата „Арес“ са изградени около едно — около МИА. Излитащият апарат е най-най-важният им компонент. Той е сред много малкото системи, които не могат да бъдат заменени или заобиколени. И е единственият компонент, който задължително проваля мисията, ако излезе от строя.

Соларните клетки вършат страхотна работа в краткосрочен план, а и в дългосрочен, ако има хора, които да ги премитат редовно. Но МИА си стои сам в продължение на години и кротко си произвежда гориво, а след като го произведе, клечи и чака екипажът да пристигне. Дори когато не прави нищо, пак му трябва захранване, така че да извършва рутинните проверки на системите си, а НАСА да го следи дистанционно.

Вариантът да се провали мисията само защото соларните клетки са се замърсили е бил преценен като неприемлив. Нужен им е бил по-надежден източник на енергия. Затова МИА кацат на Марс, оборудвани с РТГ. РТГ съдържа 2.6 килограма плутоний-238, който отдава близо хиляда и петстотин вата топлина и ги превръща в сто вата електричество. МИА кара на тази енергия, докато екипажът пристигне.

Сто вата не са достатъчни да захранят отоплителя, но мен не ме интересува количеството произведено електричество. На мен ми трябва топлината. А хиляда и петстотин вата топлина са толкова много, че ще трябва да махна изолацията на марсохода, за да не прегрея.

Веднага щом разтоварихме и активирахме марсоходите, дойде ред командир Люис да се заеме с приятната задача по разкарването на РТГ. Откачи го от МИА, измина четири километра с единия марсоход и зарови генератора в пясъка. Колкото и добра да е изолацията му, ядрото е силно радиоактивно и НАСА предпочита да не го държи близо до астронавтите си.

В протокола на мисията няма изрични указания къде точно да се зарови РТГ. Пише само „поне на четири километра отстояние“. Значи ще трябва да го намеря.

Две неща работят в моя полза. Първо, монтирах соларните клетки с Вогъл, когато командир Люис потегли с марсохода, и затова знам, че тръгна на юг. Освен това командир Люис заби триметров прът с яркозелено знаменце да отбележи мястото. Зеленото изпъква изключително добре на фона на марсианския терен. Идеята е да не се приближаваме твърде много до заровеното РТГ, ако на по-късен етап се загубим по време на обход.

Та, планът ми е следният: да тръгна на юг и след четири километра да започна да се оглеждам за зеленото знаменце.

Понеже съсипах марсоход 1, ще трябва да използвам марсохода-мутант, бивш марсоход 2. Нищо не пречи да превърна обхода в полезен тест, един вид проучвателна мисия. Ще проверя как се справят дисагите с батерията на истински път и добре ли са привързани соларните клетки към покрива.

Ще го нарека „Сириус 2“.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 69

Намерих РТГ.

Не беше трудно. Изминах четирите километра и веднага видях знаменцето.

Командир Люис го е заровила на върха на малко възвишение. Сигурно е избрала това място, за да се вижда знамето отдалече, и то определено се вижда! Само че вместо да стоя далеч от него, аз пришпорих марсохода право натам и изрових генератора. Люис не го е планирала точно така, но…

РТГ представлява голям цилиндър, опасан с охладителни ребра. Дори през ръкавиците на скафандъра усещах топлината, която излъчваше. Това е доста притеснително, да ви кажа. Особено като знаеш, че топлината е плод на радиация.