Энди Вейр - Марсианецът

За мой късмет техническите спецификации са тук, в компютъра.

Ще трябва да преобразувам марсохода. Най-общо казано, ще трябва да го превърна в подвижен Подслон.

Нека бъде марсоход 2. С него имаме нещо като емоционална връзка, защото вече прекарах там два дни по време на Голямата водородна заплаха от ден 37.

Проблемите са толкова много, че просто не мога да мисля за всичките едновременно. Засега ще мисля само за захранването.

Оперативният периметър на мисията ни беше десет километра. Понеже тук няма пътища по конец и прочие, в НАСА са конструирали марсоходите така, че да изминават по трийсет и пет километра с едно зареждане. При терен, който е сравнително равен. Всеки марсоход има батерия с мощност 9000 ватчаса.

Първата ми стъпка е да взема батерията на марсоход 1 и да я инсталирам в марсоход 2. Та-даам! Ето че удвоих мощността на возилото си.

Има само едно усложнение. Отоплението.

Част от мощността на батерията отива за отопление. На Марс е адски студено. По план обходите траят максимум пет часа. Но сега аз ще живея в марсохода денонощно, а марсианското денонощие трае двайсет и четири часа и половина. Според спецификациите отоплителят гълта четиристотин вата. Ако го държа включен постоянно, ще гълта до девет хиляди и осемстотин ватчаса на ден. Което е над половината ми енергиен запас дневно!

Но аз разполагам с безплатен източник на топлина — себе си. Два милиона години еволюция са ме снабдили с „топлокръвна“ технология. Мога да се навлека. Марсоходът има добра изолация. Това би трябвало да е достатъчно. Мощността му ми трябва за друго, до последния ват.

И като се навлека, мога да изключа напълно отоплителя и да използвам цялата мощност за придвижване (минус пренебрежимото количество, което отива за захранване на компютъра, животоподдържащите системи и прочие).

Според скучните ми сметки за изминаването на един километър отиват двеста ватчаса, значи ако посветя всичките осемнайсет хиляди ватчаса на придвижването, с едно зареждане ще мога да изминавам деветдесет километра. Това вече звучи добре.

Всъщност няма как да измина пълните деветдесет километра с едно зареждане. Ще има хълмове и пресечен терен, пясък и прочие. Но пак става. В най-добрия случай ще измина разстоянието до „Арес 4“ за трийсет и пет дни. По-вероятно е да са петдесет. Но и петдесет са в сферата на осъществимото.

При изумителната максимална скорост на марсохода от двайсет и пет километра в час, батерията ще се изтощи за три часа и половина. Разумно ще е през останалата част от деня да я зареждам. Може да карам по здрач, а светлата част на денонощието да използвам за зареждане. По това време на година слънцето грее по около тринайсет часа на ден. Колко соларни клетки трябва да отмъкна от Подслона?

Благодарение на почтените американски данъкоплатци имам над сто квадратни метра от най-скъпите соларни панели, произвеждани някога. Те притежават удивителния капацитет на полезно действие от 10.2%, което е супер, защото Марс не получава толкова слънчево греене, колкото Земята. Само петстотин до седемстотин вата на квадратен метър (сравнено с хиляда и четиристотинте, които получават разглезените земляни).

Казано накратко — трябват ми двайсет и осем квадратни метра соларни клетки. Това са четиринайсет панела.

Мога да сложа два ката от по седем на покрива. Ще стърчат малко, но стига да са закрепени здраво, няма проблем. Всеки ден, след като батерията се изтощи, ще ги свалям на земята да ги напече слънцето… и ще чакам да се стъмни. Ще е егати скуката.

Е, все е някакво начало. Мисията ми за утре — да прехвърля батерията на марсоход 1 в марсоход 2.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 64

Понякога нещата стават лесно, друг път — не. Извадих лесно батерията на марсоход 1. Махнах две скоби от шасито и тя ми падна в ръцете. Кабелите също са лесни за разкачване. Просто два щепсела с по-особена конструкция.

Прикачването й към марсоход 2 обаче се оказа друга работа. Няма къде да я сложа!

Батерията е огромна . Едвам я довлякох. И това — при марсианската гравитация.

Много е голяма. На шасито просто няма място за втора батерия. На покрива също няма място. Там ще трябва да возя соларните клетки. В кабината също няма място, а и да имаше, батерията не може да влезе през въздушния шлюз.

Но не се бойте, аз вече намерих решение.

За извънредни ситуации, нямащи нищо общо с настоящата, НАСА е предвидила шест квадратни метра резерв от платнището на Подслона и първокласно лепило. Всъщност същото лепило, което ми спаси живота в ден 6 (комплектът за кръпки, с чиято помощ запуших дупката на скафандъра си).