Энди Вейр - Марсианецът

— Да чуем за МСА — подкани го Теди.

— В ЛРД ще му махнат всичко възможно, така че да намалят масата му, с цел да добавят още горивни резервоари. Екипажът на „Арес 4“ се приземява в района на мисия „Арес 3“ с възможно най-нисък разход на гориво. После, при пълна тяга, ама наистина при пълна тяга, могат да излетят отново. Няма как да се издигнат в орбита, но биха могли да стигнат до района на „Арес 4“ по ниска траектория, което си е… доста страшничко. Там ще ги чака МИА. Цялата тази операция ще изисква сериозно преустройство на апарата, но в ЛРД смятат, че не е невъзможно.

— Как ще намалят масата? — попита Теди. — Мислех, че вече са я свели до възможния минимум.

— Като свалят системите за безопасност и аварийното оборудване.

— Супер — изохка Теди. — Значи ще рискуваме живота на още шестима души в опасно кацане, излитане и повторно кацане.

— Нещо такова — съгласи се Венкат. — Рискът би бил по-малък, ако екипажът остане на „Хермес“ и само пилотът кацне с МСА да прибере Уотни. Но това би означавало да се откажем от мисията, а астронавтите предпочитат да рискуват живота си.

— Понеже са астронавти — изтъкна Теди.

— Понеже са астронавти — кимна Венкат.

— Е, това е абсурдна идея и аз няма да я одобря.

— Ще поработим още по нея — обеща Венкат. — Ще се опитаме да снижим риска.

— Добре. Някакви идеи как да го опазим жив четири години?

— Не.

— Поработете и по това.

— Добре — каза Венкат.

Теди се завъртя със стола си и погледна през прозореца към небето. Стъмваше се.

— Какво ли е? — промълви замислено. — Да си сам на чужда планета. Мисли си, че е изоставен и че никой не може да му помогне. Как се отразява това на човешката психика?

Обърна се да погледне към Венкат.

— Чудя се какво ли си мисли в момента.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 61

Как така Аквамен може да контролира китовете? Та те са бозайници! В това няма никакъв смисъл.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 63

Приключих с производството на вода преди известно време. Вече не ме заплашва опасност да се самовзривя. От седмици нищо не се е опитало да ме убие. А сериалите от седемдесетте ме забавляват повече от допустимото. Тук, на Марс, нещата са спокойни.

Време е да започна да мисля дългосрочно.

Дори ако имаше начин да съобщя на НАСА, че съм жив, няма гаранция, че ще могат да ме спасят. Сам трябва да измисля нещо. Например как да стигна до района, предвиден за „Арес 4“.

Няма да е лесно.

По план „Арес 4“ ще се приземи при кратера Скиапарели, на три хиляди и двеста километра от моя Подслон. Всъщност техният МИА вече е там. Знам, защото Мартинес го приземи пред очите ми.

На МИА са му нужни осемнайсет месеца да си направи горивото, затова той е първото нещо, което НАСА праща на Марс. Изпраща го четиресет и осем месеца предварително, което осигурява достатъчно време в резерв, в случай че горивните реакции се забавят по някаква причина. И по-важно — приземяването му може да се извърши дистанционно от пилот в орбита, което многократно повишава прецизността и намалява риска. Би било безумно да го приземят от Хюстън — разстоянието е огромно, варира от четири до двайсет и една светлинни минути.

Излитащият апарат на „Арес 4“ беше пътувал към Марс единайсет месеца. С цената на по-малко гориво и по-дълъг маршрут, той се озова в орбита горе-долу по времето, когато пристигнахме и ние. Както можеше да се очаква, Мартинес го приземи отлично. Това беше едно от последните неща, които направихме, преди да се качим на нашия МСА и да потеглим към повърхността на планетата. Ех, доброто старо време, когато си имах другарчета.

Късметлия съм аз. Три хиляди и двеста километра не е толкова зле. Можеше да са десет хиляди. Нещо повече, първите шестстотин и петдесет километра са по равен терен (да живее Ацидалийската равнина!). Останалото обаче е много гадно, теренът е силно пресечен и надупчен от кратери.

Очевидно ще трябва да използвам марсоход. Уви, както вероятно се досещате, марсоходите не са предвидени за дълги преходи.

С други думи, задачата ми е сложна, включва много мислене и много експерименти. Истински научен подвиг. Ще трябва да се превърна в миниатюрна НАСА и да измъдря техническата поддръжка на един необичайно дълъг обход. Добрата новина е, че имам много време. Почти четири години.

Някои неща са очевидни. Ще трябва да използвам марсоход. Пътуването ще е дълго, следователно ще трябва да се запася с провизии. Ще трябва да презареждам по пътя, а марсоходите нямат соларни клетки. Ще трябва да открадна няколко от системата със соларни панели на Подслона. По време на пътуването ще трябва да дишам, да ям и да пия.