Энди Вейр - Марсианецът

— Ами, не — смотолеви отново тя. — Такова… Вижте — каза накрая и посочи екрана.

Венкат се взря в снимката.

— Подслонът изглежда непокътнат. Това е добра новина. Соларните панели изглеждат наред. Марсоходите — също. Сателитната чиния не се вижда никъде, но това можеше да се очаква. Какво е толкова спешно?

— Ами… — Минди посочи с пръст едно място върху екрана. — Това.

Венкат се наведе да погледне отблизо. Точно под Подслона, близо до марсоходите, върху пясъка се виждаха два бели кръга.

— Хм. Приличат на парчета от платнището на Подслона. Дали не е пострадал все пак? Може би вятърът е разкъсал платнището и…

— Ъъ — прекъсна го Минди. — Приличат на палатките на марсоходите.

Венкат се взря отново в снимката.

— Хм. Може и да сте права.

— Как са се озовали там? Разпънати? — попита Минди. Венкат вдигна рамене.

— Сигурно командир Люис е наредила да ги разпънат по време на евакуацията. Добро хрумване от нейна страна. Подготвила е резервен подслон, в случай че МИА аварира, а Подслонът се пробие.

— Да, ама… — каза Минди и отвори документ на компютъра си. — Това е пълният дневник на мисията за дните от 1 до 6. От кацането на МСА до излитането по спешност на МИА.

— И?

— Прочетох го от начало до край. Няколко пъти. Не са разпъвали палатките. — В края на изречението гласът й се пречупи.

— Ами, знам ли… — промърмори озадачено Венкат. — Явно са ги разпънали, но не са отбелязали това в дневника.

— Активирали са две палатки по спешност и изобщо не са споменали за това?

— Хм. В това няма логика, признавам. Може би бурята е объркала системите на марсоходите и палатките са се разтворили автоматично.

— Ами… — заекна Минди. — Значи първо са се активирали автоматично, а после са се разкачили от марсоходите и са се настанили една до друга на двайсет метра разстояние?

Венкат се загледа отново в образа на монитора.

— Е, явно са се активирали по някакъв начин.

— Защо соларните клетки са чисти? — продължи Минди. Очите й се пълнеха със сълзи. — Имало е силна пясъчна буря. Би трябвало да са покрити с пясък.

— Ако е имало силен вятър, може да е помел пясъка — каза Венкат, но не звучеше убеден в хипотезата си.

— Споменах ли, че от тялото на Уотни няма и следа? — попита тя през сълзи.

Очите на Венкат се разшириха внезапно.

— О… — промълви той. — О, боже…

Минди захлупи с ръце лицето си и се разхълца тихичко.

— Какво?! — възкликна Ани Монтроуз, директорката на отдела за контакт с медиите. — Майтапиш се!

Теди потърка мълчаливо челото си.

— Сигурни ли сте? — настоя Ани.

— Почти сто процента — отговори Венкат. — Мамка му!

— Така не ни помагаш, Ани — каза Теди.

— Имате ли някаква представа какви лайна ще завалят от небето? — сопна се тя.

— Нека караме стъпка по стъпка — предложи Теди. — Венк, какво те кара да мислиш, че е жив?

— Първо, няма труп — обясни Венкат. — Второ, палатките на марсоходите са разпънати. Трето, соларните панели са чисти. Между другото, можеш да благодариш на Минди Парк от сателитен контрол. Момичето има набито око. От друга страна — продължи Венкат, — тялото му може да е било зарито в пясъка от бурята в ден 6. Възможно е палатките да са се разтворили автоматично и силният вятър да ги е отделил от марсоходите. А по-късен вятър със скорост от трийсетина километра би бил достатъчно силен да помете панелите. Не изглежда вероятно, но е възможно. Затова последните няколко часа правих подробни проверки. Командир Люис е излизала два пъти с марсоход 2. Вторият обход е бил в ден 5. Според записите в дневника на мисията, след като се е върнала от обхода си, командир Люис е свързала марсохода към Подслона за презареждане. Повече никой не го е използвал, а тринайсет часа по-късно екипажът се е евакуирал.

Плъзна една снимка през масата към Теди.

— Тази е от снощи. Както виждаш, марсоход 2 е с гръб към Подслона. Зареждащият кабел е при носа и не е достатъчно дълъг.

Теди се намръщи.

— Люис трябва да го е паркирала с носа към Подслона, иначе не би могла да го включи за презареждане — отбеляза той. — Марсоходът е бил преместен след ден 5.

— Да — кимна Венкат и плъзна още една снимка към Теди. — Но истинското доказателство е тук. В долния десен ъгъл се вижда МСА. Разглобен е. Няма начин екипажът да е разглобил спускаемия апарат и да не споменат за това нито в дневника, нито в докладите си. Скобата е тук, вдясно — посочи той. — Приземяващият механизъм на МИА. По всичко личи, че горивният генератор е бил изваден и при демонтирането му приземяващият механизъм е пострадал зле. Няма начин това да се е случило преди евакуацията, защото би поставило под риск излитането на МИА, а командир Люис не би допуснала такова нещо.