Энди Вейр - Марсианецът

Ще имам доста свободно време. Резервоарите за въглероден диоксид се пълнят за двайсет часа. Разлагането на хидразина и изгарянето на водорода отнема само двайсетина минути. Останалото време ще посветя на телевизията.

Сериозно, обаче… Очевидно е, че „Генерал Лий“, тунингованият додж на братовчедите Дюк, е по-бърз от всяка полицейска кола. Защо смотаният шериф Роско просто не отиде във фермата на Дюк и не ги арестува, когато не са в колата?

Венкат Капур се върна в кабинета си, пусна куфарчето си на пода и се срина на кожения стол. Погледна през прозореца към космическия център „Джонсън“. Гледката беше фантастична.

Насочи вниманието си към екрана на компютъра. Четирийсет и седем непрочетени имейла настояваха да им обърне внимание. Можеха да почакат. Днес беше тъжен ден. Днес беше заупокойната служба на Марк Уотни.

Президентът произнесе реч, в която даде висока оценка на храбростта и саможертвата на Уотни, и на решителността, с която командир Люис беше спасила останалата част от екипажа си. Самата командир Люис и останалите присъстваха виртуално на службата чрез комуникационните системи за далечна връзка на космическия кораб „Хермес“. Предстояха им още десет месеца път в космоса.

Директорът също произнесе реч, в която напомни, че космическите пътешествия са изключително опасни, и заяви, че той нямало да отстъпи пред трудностите.

Докато подготвяха службата, попитаха Венкат дали и той не би искал да каже няколко думи. Отказа им. Какъв беше смисълът? Уотни беше мъртъв. Хубавите думи на директора за марсианските мисии нямаше да го върнат.

— Добре ли си, Венк? — чу се глас откъм прага. Венкат се завъртя със стола си.

— Май да — отвърна.

— Можеше да кажеш няколко думи на службата.

— Не исках. И ти го знаеш.

— Да, знам. И аз не исках да произнасям реч. Но съм директорът на НАСА. Очаква се от мен да го направя. Сигурен ли си, че си добре?

— Да, да, ще се оправя.

— Добре — кимна Теди и влезе. — Да се връщаме на работа тогава.

— Както кажеш — вдигна рамене Венкат. — Като за начало, подпиши разрешението за сателитно време.

Теди се облегна с въздишка на стената.

— Пак ли това?

— Да — потвърди Венкат. — Пак това. Какъв е проблемът?

— Добре де. Припомни ми. Какво точно целиш? Венкат се наведе напред.

— „Арес 3“ се оказа провал, но все още може да спасим нещо от мисията. Имаме финансиране за пет мисии „Арес“. Мисля, че Конгресът може да одобри финансиране и за шеста, стига да ги притиснем.

— Не знам, Венк…

— Просто е, Теди — настоя Венкат. — Евакуираха се на шестия ден. На Марс има провизии и оборудване за почти целия им престой. Една нова мисия би струвала нищожна част от стойността на нормална експедиция. Обикновено са нужни четиринайсет снабдителни сонди, които да подготвят мястото. А сега бихме могли да изпратим необходимото с три. Или дори с две.

— Венк, мястото е пометено от пясъчна буря със скорост на вятъра от сто седемдесет и пет километра в час. Бог знае какви са щетите.

— Точно затова ми трябват снимки — обясни Венкат. — Няколко снимки на района, не кой знае какво. А от тях ще научим много.

— Какво например? Мислиш, че ще рискуваме да пратим хора на Марс, без да сме сигурни, че всичко функционира идеално?

— Не е нужно да е идеално — побърза да възрази Венкат. — Каквото е повредено, ще го заменим. Единственото, което наистина трябва да работи, е МИА. А ние така или иначе ще пратим нов излитащ апарат.

— И по снимките ще разберем какво е повредено? Едва ли.

— Това ще е само първата стъпка. Екипажът се евакуира, защото имаше риск вятърът да повреди МИА. Подслонът е конструиран да издържи и при по-лошо време. Нищо чудно изобщо да не е пострадал. А това ще се види на снимките. Ако платнището се е пробило, въздухът е излетял и Подслонът се е сринал. Ако обаче още стои, тогава няма причина да смятаме, че апаратурата вътре е пострадала по какъвто и да било начин. Колкото до марсоходите, те са тежки и здрави. Могат да издържат всяка пясъчна буря. Нека просто погледна каква е ситуацията на Марс, Теди, само това искам.

Теди сведе очи.

— Не си единственият, който иска сателитно време. Предстоят снабдителните мисии за „Арес 4“. Трябва да се концентрираме върху кратера Скиапарели.

— Не разбирам, Теди. Какъв е проблемът? — не се отказа Венкат. — Имаме шанс да пратим допълнителна мисия. Дванайсет наши сателита обикалят около Марс, сигурен съм, че можеш да ми заделиш един-два за няколко часа. Ще ти дам прозорците за всеки от сателитите — кога ще са на подходящото място и ъгъл за снимки на „Арес 3“…