Энди Вейр - Марсианецът

Но проверката разкри истинския проблем. Взривът беше отнесъл кислородната ми маска. Дишах почти чист азот.

Подът беше покрит с какво ли не. Не виждах никъде маската. Нямах време да търся нещо друго, всеки миг щях да изгубя съзнание.

И тогава видях скафандъра на Люис, който си висеше точно там, където му беше мястото. Взривът не го беше помръднал. Скафандрите са си тежки по принцип, а и този беше пълен със седемдесет литра вода.

Притичах, отворих докрай кислородната дюза и наврях глава във вратния отвор (отдавна бях махнал шлема, за да наливам по-лесно водата). Вдишах няколко пъти, докато замайването отмина, после си поех дълбоко въздух и го задържах.

Погледнах към скафандъра и найлоновия чувал, с чиято помощ бях надхитрил регулатора. Лошата новина беше, че така и не ги бях махнал. Добрата — че експлозията ги беше отвяла. Осем от деветте клапи на регулатора все още бяха запушени с тиксо, но деветата работеше и щеше да уведоми машината за истинското положение на нещата.

Стигнах със залитане до регулатора и го включих.

След някакви си две секунди за зареждане на системата (предвиден е бърз старт по очевидни причини) регулаторът разпозна проблема.

Пронизителната аларма за ниска концентрация на кислород писна и машината започна да изпомпва чист кислород в Подслона по най-бързия безопасен начин. Отделянето на кислород от въздуха е бавен и труден процес, но добавянето му е проста работа, като да отвориш дюза.

Довлякох се през боклуците до скафандъра на Люис и наврях глава в отвора му за още въздух. След три минути регулаторът беше възстановил нормалната концентрация на кислород в Подслона.

Чак сега забелязах опърлените си дрехи. Добре, че носех три ката. Най-много бяха пострадали ръкавите. Най-горният кат буквално беше изчезнал. Средният беше опърлен и прогорен на места. Най-долният — ръкавите на моята си дреха — беше почти непокътнат. Явно пак бях извадил късмет.

Един поглед към централния компютър на Подслона ми показа, че температурата се е покачила до петнайсет градуса. Нещо много горещо и гърмящо се беше случило, а аз нямах представа какво. Нито как.

Ето така стоят нещата понастоящем. Зает съм да се чудя какво, по дяволите, стана.

Работих много, взривих се, така че съм изтощен. Утре ми предстоят милион проверки на оборудването, трябва и да разбера какво гръмна, но в момента мога да мисля единствено за сън.

И тази нощ ще спя в марсохода. Водородът е отстранен, но нямам желание да се мотая из Подслона, в чието досие вече има голяма черна точка, а именно, че гърми без причина. Освен това не съм сигурен, че взривът не е предизвикал изтичане.

Този път обаче си донесох свястна храна и музика за слушане, която не е диско.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 41

Цял ден правих пълна диагностика на системите. Беше изключително досадно, но оцеляването ми зависи от машинариите в Подслона, затова се примирих. Няма как да си затворя очите за възможни повреди, предизвикани от експлозията.

Започнах с най-критичните тестове. Първо — платнището на Подслона. Бях почти сигурен, че не е пробито, защото бях изкарал няколко часа в марсохода и когато се върнах, въздушното налягане беше в норма. Данните в компютъра показваха, че през въпросните няколко часа не е имало промени в налягането, ако не броим малка флуктуация, предизвикана от температурно колебание.

После проверих оксигенатора. Ако той се повреди и не успея да го поправя, бройте ме мъртъв. Не открих проблем.

След него дойде ред на атмосферния регулатор. И там не открих проблеми.

Следваха отоплителят, основната акумулаторна система, резервоарите с кислород и азот, водния рециклатор, трите въздушни шлюза, осветлението, главният компютър… и така нататък, и така нататък, проверявах ги едно след друго и след всеки успешен тест се чувствах все по-спокоен.

Трябва да го призная на НАСА. Оборудването им е на шест.

После дойде най-страховитият момент — проверката на почвата. Взех проби от различни места в Подслона (нали помните, че вече целият под е покрит с пръст?) и направих препарати върху лабораторни стъкълца.

Отнесох ги при микроскопа да проверя как я карат моите любими бактерийки. Отдъхнах си с облекчение, когато видях здрави, активни бактерии, които си вършат работата както трябва.

След това се заех да разчистя Подслона. И ми остана доста време да обмисля какво всъщност стана.

И така, какво стана? Имам една теория.