Энди Вейр - Марсианецът

Е, сметките ми не струват!

Събрал съм цифром и словом седемдесет литра във водния рециклатор и скафандъра, който превърнах в резервоар. По стените и куполообразния таван има сериозна кондензация, а почвата абсорбира сериозни количества влага. Но това не обяснява шейсетте литра липсваща вода. Нещо явно не беше наред.

Точно тогава забелязах другия кислороден резервоар.

Подслонът разполага с два резервни кислородни резервоара. По един в двата края на конструкцията от съображения за сигурност. Подслонът сам решава кой от двата да използва. Излиза, че е черпил кислород от първия резервоар, за да компенсира липсата му във въздуха. Но когато аз съм добавял кислород към системата чрез оксигенатора, Подслонът е разпределял количествата по равно между двата резервоара и вторият бавно е повишавал литража си.

Това не е проблем, Подслонът просто си е вършел работата. Но означава, че съм складирал повече кислород от предвиденото, следователно не съм го ползвал за направата на вода при планирания темп и в предвидените количества.

Отначало си помислих: „Ура! Имам още кислород! Значи мога да правя вода още по-бързо!“. Но после ми хрумна нещо неприятно.

Следвайте логиката ми: складирал съм повече кислород от очакваното. Ала количеството кислород, което внасям отвън, е константа. Следователно единственият начин да имам повече е да съм използвал по-малко от предвиденото. Но през цялото време контролирах хидразиновата реакция с презумпцията, че използвам цялото количество.

Единственото възможно обяснение е, че не всичкият освободен водород е изгорял.

Сега, със задна дата, всичко ми се вижда очевидно. Но докато щастливо си произвеждах вода, изобщо не ми хрумна, че част от водорода просто не е изгорял. Минавал е покрай пламъка и е заминавал на разходка. Дявол да го вземе! Но аз съм ботаник все пак, не химик!

Мразя химията. И явно не я разбирам достатъчно, защото сега в Подслона има неизвестно количество неизгорял водород. Навсякъде в Подслона. Водород, смесен с кислород. Просто… си виси там. И чака искра, за да вдигне във въздуха тъпия Подслон!

След като осъзнах какво съм направил, взех едно от малките пликчета за проби, разтворих го широко, размахах го около себе си и го запечатах.

После се намъкнах в скафандъра и отидох в марсохода, където държим атмосферните анализатори. Азот: 22%. Кислород: 9%. Водород: 64%.

И оттогава се крия в марсохода.

В Подслона царува водородът.

Извадил съм голям късмет. Цяло чудо е, че Подслонът още не е гръмнал. Дори от най-слабата искра на статично електричество Подслонът е щял да пламне като злощастния дирижабъл „Хинденбург“ в небето над Лейхърст.

И така, седя си аз в марсоход 2. Мога да остана тук ден, два най-много, докато филтрите за въглеродния диоксид не се задръстят. Дотогава трябва да съм измислил как да се справя със ситуацията.

В момента Подслонът е бомба.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 38

Още се крия в марсохода, но имах време да помисля. И вече знам как да се справя с водорода.

Мислех си за атмосферния регулатор. Той следи състава на въздуха и го балансира. Точно по този начин излишният кислород, внесен от мен, се озовава в резервоарите. Проблемът е, че апаратът не е предвиден да изтегля водород от въздуха.

Атмосферният регулатор сепарира газовете чрез замразяване. Когато прецени, че има твърде много кислород, започва да събира въздух в един резервоар и да го охлажда до минус сто осемдесет и три градуса. Кислородът се втечнява, но азотът, чиято температура на кондензация е минус сто деветдесет и шест градуса, остава газообразен. После складира кислорода.

Но не мога да извъртя същия номер с водорода, защото той се втечнява при минус двеста петдесет и три градуса, а атмосферният регулатор не може да постигне толкова ниска температура. Задънена улица.

Ето решението:

Водородът е опасен, защото гърми. Но гърми само ако е в компанията на кислород. Без кислород водородът е безвреден. А регулаторът може да извлича кислород от въздуха, това е част от работата му.

Има четири различни системи за безопасност, които пречат на регулатора да допусне твърде ниски нива на кислород в Подслона. Но те са предназначени да се задействат при техническа повреда, а не при умишлен саботаж (уха-ха-ха!).

Накратко, мога да излъжа регулатора така, че да изтегли всичкия кислород от Подслона. После — облечен със скафандър, за да има какво да дишам — ще мога да вляза и да действам, без да ме е страх, че ще гръмна. Ура!