Энди Вейр - Марсианецът

Концепцията е проста, но изпълнението ще е адски опасно.

На всеки двайсет часа ще разполагам с нови десет литра въглероден диоксид благодарение на горивния генератор на МИА. Ще го прехвърлям в Подслона с помощта на високонаучния метод, изразяващ се в следното — ще откачам резервоара от „краката“ на МИА, ще го домъквам в Подслона и ще отварям клапата, така че газът да изтече.

След което оксигенаторът ще го превърне в кислород.

После ще пусна хидразин, МНОГО БАВНО, през иридиевия катализатор, за да го разложа на азот и водород. Ще насоча водорода към някакво ограничено по размери място и ще го подпаля.

Както виждате, планът ми предоставя куп разнообразни възможности да умра в мъките на огнен ад.

Първо, хидразинът сам по себе си е смъртно опасен. Ако допусна и най-малката грешка, от мен ще остане само възпоменателен кратер, наречен на моето име, на мястото на Подслона.

Дори да приемем, че не прецакам нещата с хидразина, остава проблемът с изгарянето на водорода. Нали си давате сметка, че планът ми е да запаля пожар. В Подслона. Нарочно.

Ако попитате който и да било инженер в НАСА какво е най-лошото, което може да сполети Подслона, той ще ви отговори веднага: пожар. Ако го попитате какъв ще е резултатът, той ще ви отговори: смърт от изгаряне.

Но ако успея, ще се сдобия с постоянен източник на вода, без да ме е грижа за съхранението на водорода и кислорода. Те ще се кондензират във въздуха във вид на влага, която водният рециклатор ще изтегли на свой ред.

Дори не се налага да правя точни изчисления за съотношението между хидразина и въглеродния диоксид в горивния генератор. В Подслона има достатъчно кислород, имам и значителен резерв. Просто трябва да внимавам — да не направя толкова много вода, че да остана без кислород.

Свързах горивния генератор на МИА към енергийното захранване на Подслона. За щастие, и двата използват ток с еднакъв волтаж. Генераторът си работи кротко и ми събира въглероден диоксид.

Половин порцион за вечеря. Днес не свърших друго, освен да измисля план, който ще ме убие, а това не отнема много енергия.

Тази вечер ще догледам „Трима са много“. Честно казано, господин Фърли ми харесва повече от съпрузите Роупър.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 33

Това може да е последният ми запис.

Още от ден 6 съм наясно, че има голям шанс да си умра тук. Но смятах, че ще стигна дотам, след като изям всичката храна. Не предполагах, че може да умра толкова скоро.

Днес ще подпаля хидразина.

Мисията ни е организирана с мисълта, че всичко може да се повреди, затова разполагам с всякакви инструменти. Дори със скафандър успях лесно да отстраня панелите за достъп на МСА и да откача шестте хидразинови резервоара. Оставих ги в сянката на единия марсоход, за да не се нагреят твърде много. Край Подслона температурата е по-ниска и има по-голяма сянка, но майната му. Ако ще гърмят, по-добре да гръмнат марсоход, отколкото дома ми.

После измъкнах от търбуха на спускаемия апарат реакторната камера. Поозорих се и я пукнах през средата, но успях да я измъкна. За щастие, нямам нужда от истинска горивна реакция. Всъщност истинската горивна реакция е крайно нежелателна.

Внесох в Подслона всичкия хидразин и реакторната камера. Хрумна ми дали да не внасям резервоарите един по един, за да намаля риска. Но простата сметка ми показа, че дори един резервоар е достатъчен да взриви целия Подслон, така че защо да не ги внеса всичките?

Резервоарите имат клапани, които се отварят и затварят ръчно. Не съм сто процента сигурен защо са ги сложили. Определено не са очаквали, че ще опрем до тях. Сигурно са ги монтирали, за да освобождават налягането при множеството междинни проверки на качеството по време на производствения процес. Каквато и да е причината, важното е, че разполагам с клапани. Трябва ми само гаечен ключ и готово.

Откачих един резервен маркуч от водния рециклатор. Разпорих една униформа, за да взема парче конец (извинявай, Йохансен) и прикрепих с него маркуча към клапана на резервоара. Хидразинът е течен, така че е достатъчно да го насоча по маркуча към реакторната камера (е, сега е по-скоро „реакторна паница“).

През цялото това време горивният генератор на МИА си работи кротко. Вече внесох един резервоар с въглероден диоксид, изпразних го и го върнах да се напълни отново.

Нямам повече извинения. Време е да направя малко вода.

Ако откриете овъглените останки на Подслона, значи съм объркал нещо. Ще копирам дневника и в двата марсохода, така че да увелича шансовете му за оцеляване.