Энди Вейр - Марсианецът

Няколко комплекта парашути се разтвориха, за да намалят скоростта на падането ни, после Мартинес завърши кацането ръчно, като включваше двигателите да убие допълнително скоростта и да контролира напречното движение на спускаемия апарат. Тренирал беше за това с години и се справи отлично със задачата си. Надмина всички очаквания, като спусна апарата само на девет метра встрани от целта. Направо разби всички класации с това кацане.

Благодаря ти, Мартинес! Може да се окаже, че ти си ми спасил живота!

Не с безупречното кацане, а защото благодарение на него остана много гориво. Стотици литри неизползван хидразин. Всяка молекула хидразин съдържа четири водородни атома. Следователно всеки литър хидразин съдържа достатъчно водород за два литра вода.

Днес направих кратък обход да проверя ситуацията. В резервоарите на МСА има двеста деветдесет и два литра гориво. Достатъчно да направя почти триста литра вода! Много повече, отколкото ми трябва!

Има само един проблем — извличането на водород от хидразин е… ами… на този принцип работят ракетите. Става много горещо, адски горещо. И опасно. Ако се опитам да го направя в кислородна атмосфера, огромното количество топлина и извлеченият водород ще експлодират. В края на реакцията ще се получи много вода, но аз ще съм твърде мъртъв, за да оценя по достойнство резултата.

Хидразинът е едно доста просто съединение. Германците са го използвали още по време на Втората световна война като самолетно гориво и нерядко се е стигало до зрелищни експлозии.

Достатъчно е да го прекараш през катализатор (който аз мога да извлека от двигателя на МСА) и съединението се разлага на азот и водород. Ще ви спестя химията, важното е, че накрая пет молекули хидразин се превръщат в пет молекули безвреден двуатомен азот (от който е съставена приблизително седемдесет и пет процента от земната атмосфера) и десет прекрасни двуатомни молекули водороден газ. По време на процеса съединението преминава през амоняк. Химията, понеже е мърлява кучка, не ангажира всичкия амоняк в реакция с хидразина, което означава, че в края на процеса ще остане известно количество неразложен амоняк. Обичате ли миризмата на амоняк? Е, тя ще е доминираща в моето все по-приятно съществуване. Защо ли имам чувството, че съм попаднал право в Ада?

Химията е на моя страна. Сега големият въпрос е как да контролирам скоростта на реакцията и как да събера водорода. Отговорът е — не знам.

Е, сигурно ще измисля нещо. Или това, или ще умра.

Както и да е, има нещо далеч по-важно — просто не мога да се примиря, че замениха Криси със Синди. „Трима са много“ никога няма да е същият след това фиаско. Времето ще покаже.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 32

Натъкнах се на няколко проблема във връзка с водния си план.

Идеята ми е да направя шестстотин литра вода (количеството е ограничено от хидразина в резервоарите на МСА). Това означава, че ще ми трябват триста литра течен кислород.

Кислород лесно мога да направя. Горивният генератор на МИА пълни десетлитровия си резервоар с въглероден диоксид за двайсет часа. После оксигенаторът ще го превърне в кислород, атмосферният регулатор ще отчете завишена концентрация на кислород в Подслона, ще изтегли излишното количество от въздуха и ще го складира в главните кислородни резервоари. Те ще се напълнят рано или късно, така че ще трябва да прехвърля кислород в резервоарите на марсоходите и дори в бутилките на скафандрите, ако се наложи.

Но този процес е сравнително бавен. При половин литър въглероден диоксид на час, ще ми трябват двайсет и пет дни да извлека кислорода, който ми трябва. А това е повече време, отколкото ми харесва.

Съществува и проблемът със съхраняването на водорода. Резервоарите в Подслона, в марсоходите и на всички скафандри могат да поберат максимум триста седемдесет и четири литра газ. А за да съхраня всички изходни материали за направата на вода, ще ми трябват цели деветстотин литра складов обем.

Обмислих варианта да използвам един от марсоходите като „резервоар“. Той определено ще е достатъчно голям, но просто не е проектиран да издържи на такова вътрешно налягане. Сигурно се досещате, че е проектиран да работи при вътрешно налягане от една атмосфера, а на мен ми трябват съдове, които да издържат на петдесет пъти по-голямо налягане. С други думи, марсоходът ще избухне.

Най-лесният начин да съхраниш изходните материали за вода е да ги превърнеш във вода. Точно това ще трябва да направя и аз.