Энди Вейр - Марсианецът

Ако поддържам температурата в Подслона около двайсет и пет градуса, картофите ще се развият по-бързо. Също така, осветлението ще им доставя предостатъчно „слънчево“ греене. Ще ги поливам обилно (след като измисля откъде да намеря вода). Нито лошо време, нито паразити, нито плевели ще тормозят моите картофчета. При тези благоприятни условия само след четиресет дни би трябвало да се сдобия със здрави малки картофчета, които да използвам за семе.

Реших, че толкова фермерство ми стига за един ден.

Пълен порцион за вечеря. Заслужил си го бях. А и бях изгорил сума ти калории, които трябваше да си възстановя.

Разрових нещата на командир Люис и намерих личната й флашка. Всички ние имахме право да си вземем дигитално развлечение по избор, а вече ми беше писнало да слушам албумите на „Бийтълс“, които Йохансен си беше донесла. Време беше да прегледам запаса на Люис.

Евтини телевизионни сериали. Това си беше взела. Цели сезони на комедийни сериалчета от далечното минало.

Е, на харизан кон зъбите не се гледат. Започнах с комедията „Трима са много“.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 29

През последните няколко дни вкарах в Подслона всичкия марсиански камънак, който ще ми трябва. Подготвих лабораторните маси и леглата и дори разстлах пръстта върху тях. Все още нямам вода, с която да я съживя, но идеи имам. Адски смотани идеи, но все пак идеи.

Днешното ми голямо постижение беше разпъването на херметизираните палатки.

Проблемът с палатките на марсоходите е, че те не са предназначени за често използване.

При нужда надуваш палатката, влизаш в нея и чакаш някой да те спаси. Шлюзът им е крайно опростен — състои се от клапи и две врати. Изравняваш налягането в шлюза с налягането от своята страна на палатката и влизаш; изравняваш го с налягането от другата страна и излизаш. Това означава, че при всяко влизане и излизане губиш много въздух. А ще трябва да влизам в палатките поне по веднъж на ден. Обемът им е твърде малък, за да си позволя загуба на въздух.

Часове наред си блъсках главата как да свържа палатков шлюз към шлюза на Подслона. Подслонът има три шлюза и аз съм готов да свържа два от тях с палатките. Успея ли, би било страхотно.

Най-много ме вбесява това, че шлюзовете на палатките са предвидени за свързване с друг шлюз! Така де, в палатката може да има ранени хора или да нямате достатъчно скафандри. Трябва да има начин да прехвърлите хората в защитена среда, без да ги излагате на марсианската атмосфера. И има!

За жалост, идеята е, че колегите ти от екипажа ще дойдат да те спасяват с марсоход . Шлюзовете на Подслона са много по-големи и съвсем различни от тези на марсоходите. И като си помислиш, наистина няма нужда да свързваш палатките към Подслона.

Освен ако не си зарязан на Марс, всички те мислят за мъртъв, а ти водиш отчаяна борба за оцеляване с времето и стихиите. Но извън тази крайно невероятна ситуация, нужда наистина няма.

Накрая се примирих с неизбежното. Щях да губя известно количество въздух при всяко влизане и излизане от палатките. Добрата новина е, че палатките имат въздушен клапан от външната си страна. Не забравяйте, че са предвидени за извънредни ситуации. Подслонилите се в палатката може да се нуждаят от въздух, който да им бъде доставен от марсохода чрез въздушна тръба. Най-обикновена тръба, която изравнява налягането между марсохода и палатката.

Подслонът и марсоходите имат стандартизирани клапани и тръби, затова аз успях да свържа палатките директно към Подслона. Така изгубеният въздух ще се възстановява автоматично.

Умните глави от НАСА са свършили страхотна работа с тези палатки. Веднага щом натиснах паникбутона в марсохода, се чу оглушително изпукване и палатката се разпъна, вързана за шлюза на возилото. Всичко трая не повече от две секунди.

Затворих шлюза откъм марсохода и се сдобих с прекрасна, херметично изолирана палатка. Свързването на изравняващата налягането тръба беше лесно — като никога използвах оборудването по неговото присъщо предназначение. След това на няколко прехода през шлюза (изгубеният въздух автоматично се компенсираше от Подслона) внесох в палатката необходимото количество пръст.

Повторих процеса с втората палатка. Всичко мина много лесно.

Остава само… (въздишка)… проблемът с водата.

В гимназията редовно играех Dungeons and Dragons. Сещате се — настолната ролева игра, от която са се пръкнали всички подобни компютърни игри. (Едва ли ви е хрумнало, че този ботаник и машинен инженер е бил зубър и пълен загубеняк в гимназията, но е факт.) Винаги играех лечителя. Едно от заклинанията, които можех да правя, беше „Създай вода“. Винаги съм смятал, че това е тъпо заклинание, и не помня да съм го използвал повече от веднъж-дваж. Боже, какво ли не бих дал да владеех тази магия сега, в действителност.