Энди Вейр - Марсианецът

Здесь есть возможность читать онлайн «Энди Вейр - Марсианецът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Бард, Жанр: Фантастика и фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Марсианецът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Марсианецът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Преди шест дни Марк Уотни е стъпил на Марс — един от първите в историята на човечеството. Сега по всичко личи, че е ще и първият, умрял там.
Трагедията започва с пясъчна буря, която пробива скафандъра му и едва не го убива. Изоставен от колегите си астронавти, той се озовава на милиони километри от Земята, сам, без комуникационна система. А дори да имаше такава, храната би му свършила много преди НАСА да изпрати спасителна мисия. Ала по всичко личи, че едва ли ще оцелее достатъчно дълго, за да умре от глад. Далеч по-вероятно е дефектното оборудване, непрощаващата Червена планета или добрата стара „човешка грешка“ да го докопат първи.
Но Марк Уотни няма да се предаде без бой.

Марсианецът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Марсианецът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Сто двайсет и шест квадрата обработваема земя. Това вече е нещо. Не знам откъде ще намеря вода да напоявам почвата, но както казах, всяко нещо с времето си.

Следващият въпрос, който трябва да обмисля, е за максималния добив от картофи, който мога да постигна. Досега правех изчисленията си въз основа на средния добив на Земята. Но фермерите, които отглеждат картофи, не са притиснати до стената като мен. Възможно ли е да постигна по-висок добив?

За начало, аз мога да обръщам внимание на всяко растение. Да се грижа за всяко поотделно, да ги привързвам и прочие. Освен това, когато надземната част поникне, мога да пресаждам растенията по-надълбоко, а над тях да засаждам млад разсад. Фермерите на Земята не си правят този труд, защото отглеждат буквално милиони стръкове картофи.

Не го правят и по друга причина, а именно, защото този начин на отглеждане унищожава почвата и за дванайсет години напред я превръща в ялова пръст. Тоест този начин на отглеждане не е устойчив. Но на кого му пука? Аз трябва да оцелея само четири години.

По мои изчисления с помощта на горепосочените тактики бих могъл да увелича добива приблизително с петдесет процента. А и със сто двайсет и шестте квадратни метра обработваема земя (над два пъти повече от шейсет и двата, с които разполагам понастоящем) добивът ми ще надхвърли деветстотин калории на ден.

Това вече е сериозен напредък. Пак ще ме заплашва глад, но не непременно и не неизбежно. Току-виж съм успял да оцелея, макар и прегладнял. Бих могъл да намаля нуждата си от калории, като сведа до минимум активността си. Бих могъл също да увелича температурата в Подслона, така че тялото ми да използва по-малко калории за затоплянето си. Бих могъл да си отрежа едната ръка и да я изям, добавяйки си по този начин безценни калории и снижавайки общата си потребност от енергия.

Е, не ще да е точно така.

Да речем, че успея да разчистя споменатата площ за садене на картофи. Звучи разумно и осъществимо. Откъде обаче ще взема вода? За да премина от шейсет и два на сто двайсет и шест квадратни метра почва при дълбочина от десет сантиметра, ще ми трябват още шест цяло и четири кубически метра пръст (има да си копая!) и повече от двеста и петдесет литра вода.

Петдесетте литра резерв са за мен — да я пия, ако водният рециклатор се повреди. Значи не ми достигат двеста и петдесет литра.

Уф. Лягам си.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 26

Денят беше тежък, но продуктивен.

Уморил се бях да мисля, затова вместо да си блъскам главата откъде да взема двеста и петдесет литра вода, се отдадох на физически труд. Трябва да вкарам адски много марсианска пръст в Подслона, макар сега тя да е суха и ялова.

Вкарах един кубически метър, преди да капна от умора.

След това се вдигна слаба пясъчна буря, която вилня в продължение на час и затрупа соларните панели. Затова се наложи пак да облека скафандъра и да изляза навън. През цялото време бях в ужасно настроение. Премитането на огромно поле от соларни панели е досадно и уморително. Но след като приключих, се прибрах в своя малък подслон в прерията.

Време беше за ново удвояване и аз реших да свърша и това, та да ми се махне от главата. Отне ми един час. Още едно удвояване и използваемата почва ще е на ниво.

Също така сметнах, че е време да започна със засяването. Вече имах достатъчно плодородна почва, за да засея един ъгъл. Разполагах с дванайсет картофа.

Имам голям късмет, че не са изсушени чрез замразяване или направени на пюре. Защо от НАСА са изпратили дванайсет цели картофа, съхранявани при ниска температура, но над точката на замръзването? И защо са ги изпратили с нас във вид на компресиран товар, вместо да ги пуснат с някой контейнер заедно с другите провизии и оборудване? Защото Денят на благодарността се падаше по време на експедицията и психиатрите на НАСА са сметнали, че ще ни се отрази добре, ако си сготвим нещо за празника. Не просто да го изядем, а да го сготвим. Сигурно има някаква логика в това, но на кого му пука?

Разрязах всеки картоф на четири, като внимавах всяко парче да има минимум по две „очи“. Очите са местата, където картофите покълват. Оставих ги да престоят няколко часа, после ги посадих на достатъчно разстояние едно от друго в кьошето. Бог да ви пази, картофчета! Животът ми зависи от вас.

Обикновено минават деветдесет дни, докато отгледаш зрели, големи картофи. Но аз не мога да чакам толкова. Ще извадя първата реколта рано, ще срежа картофите и ще ги използвам за семе, с което да засея цялата нива.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Марсианецът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Марсианецът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Энди Вейр
libcat.ru: книга без обложки
Энди Вейр
libcat.ru: книга без обложки
Энди Вейр
Энди Вейр - Annie's Day
Энди Вейр
Энди Вейр - Artemis
Энди Вейр
libcat.ru: книга без обложки
Энди Вейр
libcat.ru: книга без обложки
Энди Вейр
Энди Вейр - The Martian
Энди Вейр
Энди Вейр - Артемида [litres]
Энди Вейр
Отзывы о книге «Марсианецът»

Обсуждение, отзывы о книге «Марсианецът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x