Энди Вейр - Марсианецът

Здесь есть возможность читать онлайн «Энди Вейр - Марсианецът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Бард, Жанр: Фантастика и фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Марсианецът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Марсианецът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Преди шест дни Марк Уотни е стъпил на Марс — един от първите в историята на човечеството. Сега по всичко личи, че е ще и първият, умрял там.
Трагедията започва с пясъчна буря, която пробива скафандъра му и едва не го убива. Изоставен от колегите си астронавти, той се озовава на милиони километри от Земята, сам, без комуникационна система. А дори да имаше такава, храната би му свършила много преди НАСА да изпрати спасителна мисия. Ала по всичко личи, че едва ли ще оцелее достатъчно дълго, за да умре от глад. Далеч по-вероятно е дефектното оборудване, непрощаващата Червена планета или добрата стара „човешка грешка“ да го докопат първи.
Но Марк Уотни няма да се предаде без бой.

Марсианецът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Марсианецът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Според данните в главния компютър по време на експлозията вътрешното налягане се е повишило до 1.4 атмосфери, а температурата е скочила до петнайсет градуса, всичко това за по-малко от секунда. Но налягането много бързо се е върнало към обичайната си една атмосфера. Това би имало смисъл, ако атмосферният регулатор работеше, но аз го бях изключил.

Температурата се е задържала на петнайсет градуса още известно време, а това би трябвало да доведе до повишено налягане, което също да се задържи. Но то не се е задържало. Въпросът е — къде се е дянало това допълнително налягане? Повишаването на температурата и наличието на еднакъв брой атоми в атмосферата на Подслона би трябвало да доведе до постоянно повишаване на налягането. Но това не се е случило.

Бързо се сетих за отговора. Водородът (единственото налично горимо вещество) се е комбинирал с кислорода (оттам и взривът) и се е превърнал във вода. Водата е хиляда пъти по-плътна от газовете. Значи, топлината е повишила налягането, но трансформацията на водорода и кислорода във вода са го понижили скоро след това.

Въпросът за един милион долара гласи: откъде, по дяволите, се е взел кислородът. Целият ми план се въртеше около идеята да огранича до минимум концентрацията на кислород, за да не гръмна с все Подслона 1 1 Тук и на други места изрази като „с все Подслона“ предполагат непроверен Гугъл превод, при това не от английски, тъй като в оригинала е използван съвсем друг израз. — Бел. elemagan . И се получаваше. Планът ми работеше отлично — до момента, в който се провали с гръм и трясък, буквално.

Мисля, че знам отговора. Вината е моя и на празната ми тиква. Помните ли, че реших да не обличам скафандър? Това решение едва не ме е убило.

Медицинските контейнери с кислород смесват чистия кислород с околния въздух и го подават към пациента чрез маска. Маската се задържа върху лицето с помощта на тънка гумена лента. Стабилна е, но не е херметически прилепнала.

Знам какво си мислите. Че от маската е изтичал кислород. Не е това. Кислородът си го дишах аз. При всяко вдишване маската е прилепвала почти херметически към лицето ми.

Проблемът е в издишването . Знаете ли колко кислород използва организмът ви от общото количество кислород, което поемате при всяко вдишване? И аз не знам с точност, но не е сто процента. С всяко вдишване съм поемал кислород, белите ми дробове са грабвали част от него, останалото съм издишвал в атмосферата на Подслона. При всяко издишване съм добавял ново количество кислород.

Факт, за който изобщо не се бях сетил. А е трябвало. Ако дробовете ни абсорбираха всичкия вдишан кислород, изкуственото дишане уста в уста не би вършило работа. Голям тъпак съм! И тъпотията ми едва не ме уби!

Наистина трябва да внимавам повече.

Добре, че бях изгорил повечето водород преди експлозията. Иначе тя щеше да е краят ми. А така се беше оказала достатъчно немощна, за да пощади платнището на Подслона. Но не толкова, че да пощади бедните ми тъпанчета.

През изминалата нощ водният рециклатор си беше свършил работата и бе извлякъл още петдесет литра вода от въздуха. Навремето, преди водородът да се превърне във фокуса на живота ми, главната ми тревога бяха шейсетте литра воден недостиг. Сега петдесет литра от шейсетте се намират в скафандъра на Люис, който оттук насетне ще наричам „цистерната“, защото звучи по-яко. Другите десет литра са били абсорбирани от сухата пръст.

Доста физическа работа свърших днес. Заслужил съм си пълна дажба. И за да отпразнувам първата си нощ в Подслона след водородната криза, ще си легна и ще гледам поредния евтин телевизионен сериал от видеотеката на командир Люис.

„Братовчедите Дюк от окръг Хазард“? Какво пък, нека го завъртим.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 42

Днес си поспах до късно. Бях си го заслужил. След четирите ужасни нощи в марсохода, леглото ми се стори истински рай, най-мекото, най-пухеното, най-прекрасното легло на света.

Е, накрая все пак се измъкнах от него и допочистих следвзривната бъркотия.

Днес върнах картофите по местата им. И точно навреме, между другото. Започват да покълват. Изглеждат здрави и щастливи. Това не е химия, медицина, бактериология, хранителен анализ, динамика на взривовете или друга от простотиите, с които се занимавах напоследък. Това е ботаника . Сигурен съм, че поне растения мога да отгледам, без да прецакам нещата.

Нали така?

Знаете ли кое е най-гадното? Направил съм само сто и трийсет литра вода. Остават ми още четиристотин и седемдесет. Сигурно ще си помислите, че след като на два пъти едва не се убих, ще спра да се бъзикам с хидразина. Ама не. Ще точа хидразин и ще горя водород в Подслона на всеки десет часа в продължение на още десет дни. Да се надяваме, че оттук насетне ще се справя по-добре.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Марсианецът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Марсианецът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Энди Вейр
libcat.ru: книга без обложки
Энди Вейр
libcat.ru: книга без обложки
Энди Вейр
Энди Вейр - Annie's Day
Энди Вейр
Энди Вейр - Artemis
Энди Вейр
libcat.ru: книга без обложки
Энди Вейр
libcat.ru: книга без обложки
Энди Вейр
Энди Вейр - The Martian
Энди Вейр
Энди Вейр - Артемида [litres]
Энди Вейр
Отзывы о книге «Марсианецът»

Обсуждение, отзывы о книге «Марсианецът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x