Энди Вейр - Марсианецът

— Имате снимки на бележките му. Това би трябвало да ви стигне.

— Не стига — заяви Ани. — Журналистите жива ще ме изядат. Ядат ме от двата края. От главата и от краката. И ще се срещнат по средата, човече!

— Ще трябва да почакат няколко дни. Ще се опитаме да свържем „Патфайндър“ към компютъра на марсохода и…

— Няколко дни! — ахна Ани. — Това е най-голямата новина. В целия свят. Сещаш ли се? Най-голямата история от „Аполо 13“ насам. Дай ми проклетата снимка!

Венкат въздъхна.

— Ще се опитам за утре.

— Страхотно! — каза тя. — Нямам търпение.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 98

Трябва през цялото време да наблюдавам камерата, докато тя „изписва“ буква по буква съобщенията. По половин байт наведнъж. Виждам кои две цифри посочва, после ги проверявам в пищова с ASCII, който съм си направил. Всичко това за една буква.

Не искам да забравя някоя буква, затова ги дращя с пръчка в пръстта. Процесът по сверяването на буквата и „записването“ й отнема две секунди. Случва се, докато сваря да погледна към камерата, да пропусна следващата цифра. Обикновено успявам да я отгатна по контекста, но друг път — не.

Днес станах много по-рано от необходимото. Все едно е сутринта на Коледа! Нямам търпение да стане осем. Закусих, направих няколко ненужни проверки на оборудването в Подслона, почетох за Поаро. И часът най-после дойде!

МОЖХАКМАРСОХОДГОВСПАТФАЙГОТОВ

ДЪЛГОСЪОБЩ

Мда. Отне ми минутка. „Можем да хакнем марсохода да говори с «Патфайндър». Бъди готов за дълго съобщение.“

Бая се озорих, докато го разчета, но иначе новината е страхотна! Ако успеем, ще ни бави единствено времето за излъчване! Нагласих бележка, която гласеше „Тъй вярно“.

Не бях съвсем сигурен какво имат предвид под „дълго съобщение“, но реших, че ще е по-добре да се подготвя. Излязох петнайсет минути преди кръглия час и загладих голям участък. Избрах най-дългото парче антена, с което разполагам, за да стигам до заравненото място, без да стъпвам в него.

После зачаках.

Съобщението пристигна точно навреме.

ПУСhexeditВКОМПНАМАРСОХ,ОТВФАЙЛ-/usr/lib/habcomm.so-СКРОЛДОЛЯВИНДЕКС:2ААЕ5,ПРЕ3АПИСС141БАЙТАДАННИОТСЛЕДВСЪОБЩ,СТОЙПРЕДКАМЕРАЗАСЛЕДВСНИМКАСЛЕД20МИН

Мили боже! Така…

Искаха от мен да пусна hex-редактор в компютъра на марсохода, после да отворя файла /usr/lib/ habcomm.so, да скролвам, докато индексът вляво на екрана покаже 2ААЕ5, после да заместя байтовете там с поредица от 141 байта, която НАСА ще ми прати със следващото съобщение.

Освен това, незнайно защо, искат да съм пред камерата за следващата снимка. Странна работа. Когато съм със скафандър, нищо от мен не се вижда. Дори през визьора на шлема, защото той отразява твърде много светлина. Е, щом искат…

Върнах се в Подслона и преписах съобщението за бъдеща употреба. После надрасках кратка бележка и излязох отново. Обикновено закачах бележката и се връщах в Подслона. Но този път трябваше да повися и да изчакам следващата снимка.

Вдигнах палци пред камерата, това заедно с бележката, която гласеше: „Йееее!“.

Не съм виновен аз. Виновни са телевизионните сериали от седемдесетте.

— Поисках снимка, а получавам олигофренски палци? Като онзи идиот, как му беше името… Фонзи от оная стара комедия… „Щастливи дни“? — възмути се Ани.

— Получи си снимката, престани да мрънкаш — каза Венкат, притиснал с рамо телефона към ухото си. Вниманието му беше ангажирано повече със схемите на екрана пред него, отколкото с разговора.

— Йееее! — подразни го Ани. — Защо му е било да го прави?

— Познаваш ли Марк Уотни? Лично?

— Добре, добре — отстъпи Ани. — Но искам снимка на лицето му по най-бързия начин.

— Няма да стане.

— Защо?

— Защото, ако си свали шлема, ще умре. Ани, трябва да затварям, един от програмистите на ЛРД е тук и работата е спешна. Чао!

— Но… — започна Ани миг преди Венкат да затръшне телефона.

Джак, застанал на прага, се обади:

— Не е спешно.

— Да, знам — каза Венкат. — Какво мога да направя за теб?

— Ами, с моя екип стигнахме до извода, че хакването на марсохода може да се поусложни. В смисъл, че може да се наложи допълнителна комуникация с Уотни за уточняване на детайлите.

— Няма проблем — успокои го Венкат. — Работете спокойно. Важното е да се получи.

— Бихме могли да ускорим нещата, ако забавянето на сигнала се съкрати.

Венкат го погледна озадачено.

— Измислили сте начин да сближите Земята и Марс?

— Земята няма нищо общо — обясни Джак. — В момента „Хермес“ се намира на седемдесет и три километра 2 2 Непълен превод или печатна грешка. Километрите са 73 милиона. — Бел. elemagan от Марс. Само на четири светлинни минути. Бет Йохансен е страхотен програмист. Може да говори с Уотни чрез комсистемите на кораба.