Энди Вейр - Марсианецът

— Изключено — каза Венкат.

— Но тя е системният оператор на мисията — настоя Джак. — Това й е работата.

— Няма да стане, Джак. Екипажът още не знае.

— Ама, какво ви става бе, хора? Защо просто не им кажете?

— Уотни не е единствената ми отговорност — обясни Венкат. — Имам още петима астронавти на главата си, които са в дълбокия космос и които трябва да мислят само за пътя към дома. Малцина си дават сметка, но в момента те са в по-голям риск от Уотни. Той е на планета. Те са в космоса.

Джак вдигна примирително ръце.

— Хубаво. Тогава ще го направим по бавния начин.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 98 (2)

Да сте записвали някога 141 байта видимо несвързана помежду си информация, като ги получавате на хапки от по половин байт?

Отегчително е. И никак не е лесно, когато нямаш химикалка.

Досега просто бях чертал букви в пясъка. Сега обаче трябваше да запиша цифрите на нещо преносимо. Първият ми план беше: използвай лаптоп!

Всички членове на екипажа си имаме собствени лаптопи. Тоест разполагам с цели шест. Разполагах , по-точно. Вече имам пет. Сметнах, че на лаптопа няма да му стане нищо, ако го изнеса. Така де, той си е проста електроника. Ще съумее да поддържа температурата си за кратко, не му трябва кислород и така нататък.

Горкичкият умря незабавно. Екранът почерня още преди да изляза от шлюза. Оказа се, че L в LCD означава liquid, тоест течност. Въпросната течност или се е изпарила, или е замръзнала. Може да пусна една жалба до производителя. „Опитах се да използвам продукта ви на Марс и той умря.“

Затова използвах камера. Имам много, при това всичките са пригодени да работят в марсианските условия. Записвах байтовете в пясъка, после ги снимах, накрая ги преписвах на хартия в Подслона.

Сега е нощ, следователно съобщения не пристигат. Утре ще въведа информацията в компютъра на марсохода, а с останалото да се оправят генийчетата от ЛРД.

— Влизай, Джак — подкани Венкат. — Днес на теб се пада честта да седнеш до Тим.

— Благодарско — каза Джак и зае мястото на Венкат до Тим. — Здрасти, Тим.

— Здрасти — кимна Тим.

— За колко време ще се инсталира пачът? — попита Венкат.

— Ами, веднага — отговори Джак. — Уотни е вкарал хакващата програма по-рано днес и вече потвърдихме, че кодът работи. Сменихме операционната система на „Патфайндър“ без никакви проблеми. Пратихме пач файла за марсохода на сондата и тя го препрати към марсохода. Остава Уотни да стартира файла, да рестартира компа на марсохода и връзката би трябвало да е налице.

— Боже, колко сложно — намръщи се Венкат.

— Да бе, пробвай някой път да ъпдейтваш „Линукс“ — подхвърли Джак.

След миг на мълчание Тим обясни:

— Човекът се опита да се пошегува, Венкат, усети ли? За „Линукс“?

— О — изсумтя Венкат. — Аз съм физик, а не компютърджия.

— То шегите му не са смешни и за компютърджиите.

— Голям гадняр си, Тим — обади се Джак.

— Системата е онлайн — съобщи Тим.

— Какво?

— Системата е онлайн, за твоя информация.

— Мама му стара! — възкликна Джак.

— Получи се! — обяви Венкат на присъстващите.

(11:18) ЛРД: Марк, тук е Венкат Капур. Следим те от ден 49. Целият свят ти стиска палци. Идеята да намериш „Патфайндър“ беше велика. Работим по различни варианти на спасителна операция. В ЛРД преустройват спускаемия апарат на „Арес 4“ за кратък хоризонтален полет. Ще дойдат при теб и ще те откарат на Скиапарели. Подготвяме снабдителна сонда, която да ти осигури храна до пристигането на „Арес 4“.

(11:29) УОТНИ: Радвам се да го чуя. Не ми се ще да умра, честно. Искам ясно да се разбере, че екипажът няма вина. Един въпрос в тази връзка: как реагираха, когато разбраха, че съм жив? И още нещо встрани от основната тема: Здрасти, майче!

(11:41) ЛРД: Разкажи ни за „насажденията“ си. По наши изчисления храната ще ти стигне до ден 400 при три четвърти порцион. Насажденията ти ще се отразят ли на тази прогноза? Колкото до въпроса ти, още не сме уведомили екипажа. Искаме да мислят единствено за пътя към дома.

(11:52) УОТНИ: Насажденията са картофи, използвах за семе картофите, които ни бяха дадени за Деня на благодарността. Развиват се чудесно, но наличната обработваема площ не е достатъчна. Храната ми ще свърши около ден 900. Моля, кажете на екипажа, че съм жив. Какво ви става, по дяволите?

(12:04) ЛРД: Ще съберем екип от ботаници, за да си поговорите в детайли и да обмените идеи. Животът ти зависи от насажденията, така че искаме да се подсигурим максимално. Чудесно е, че си си осигурил храна до ден 900. Това ще ни даде достатъчно време да подготвим снабдителната сонда. Моля, внимавай с изразните средства. Всичко, което пишеш, се излъчва на живо по целия свят.