Энди Вейр - Марсианецът

— Така — каза Люис. — Мартинес, отивай в МИА и го подготви за излитане. Всички останали, придвижете се към Йохансен.

— Доктор Бек — обади се Вогъл, залитайки през бурята, — колко време може да оцелее човек след декомпресия?

— По-малко от минута — отговори със задавен глас лекарят.

— Нищо не виждам — оплака се Йохансен, докато екипажът се събираше около нея.

— Застанете в редица и тръгнете на запад — нареди Люис. — Малки стъпки. Сигурно е паднал, внимавайте да не стъпите отгоре му.

Подредени в редица през няколко крачки, те тръгнаха с малки стъпки през хаоса.

Мартинес се вмъкна през шлюза на МИА и с мъка го затвори срещу напора на вилнеещия вятър. Изчака го да се херметизира и се измъкна от скафандъра си. Изкачи стълбата до кабината за екипажа, плъзна се в пилотското кресло и зареди системата. Грабна с едната си ръка наръчника за спешно излитане, а с другата натискаше бутони и превключватели в описаната последователност. Една по една системите докладваха готовност за излитане. Всички показатели бяха наред, с изключение на един.

— Командире — съобщи той, — МИА е под наклон от седем градуса. При наклон от 12.3 ще се катурне.

— Разбрано — отговори Люис по радиото.

— Йохансен — обади се Бек, загледан в компютърния екран, вграден в ръкава на скафандъра му, — биомониторът на Уотни е изпратил нещо, преди да изгуби връзка. В моя компютър пише само „Лош пакет“

— И в моя пише същото — каза Йохансен. — Съобщението е прекъснато преди края. Липсват данни. Дай ми секунда.

— Командире — включи се Мартинес от МИА. — Съобщение от Хюстън. Официално нареждат прекратяване на мисията. Бурята ще става все по-лоша.

— Разбрано — каза Люис.

— Изпратили са съобщението преди четири минути и половина — продължи Мартинес, — а сателитните им данни за бурята са отпреди девет минути.

— Ясно — отговори Люис. — Продължавай по протокола за излитане.

— Разбрано — потвърди Мартинес.

— Бек — обади се Йохансен, — имам суровия пакет от данни. Текстът е следният: КН 0, СП 0, ТТ 36,2. Тук връзката е прекъснала.

— Разбрано — мрачно каза Бек. — Кръвно налягане — нула, сърдечен пулс — нула, телесна температура — нормална.

Разговорът по канала утихна. Астронавтите вървяха упорито напред, влачеха крака през пясъчната буря, надяваха се на чудо.

— Температура нормална? — повтори Люис с нотка на надежда в гласа.

— Минава известно време, докато ъъ… — заекна Бек. — Докато се охлади.

— Командире — включи се Мартинес. — Наклонът вече е 10.5 градуса, с тенденция към 11.

— Разбрано — каза Люис. — Ти имаш ли готовност?

— Да — потвърди Мартинес. — Мога да излетя по всяко време.

— Ако се наклони още, ще можеш ли да излетиш, преди апаратът да е паднал напълно?

— Ами — смънка Мартинес, който не беше очаквал точно този въпрос. — Да, госпожо. Ще поема управлението ръчно и ще задам пълна тяга. После ще вдигна носа и ще превключа на автоматичен режим за излитане.

— Разбрано — каза Люис. — Всички да тръгват към апарата. Водете се по маяка в скафандъра на Мартинес. Така ще стигнете до шлюза на МИА. Качете се и се пригответе за излитане.

— Ами ти, командире? — попита Бек.

— Аз ще огледам още малко. Тръгвайте. Мартинес, ако МИА се наклони опасно, излитай.

— Наистина ли си мислиш, че ще те зарежа тук? — възпротиви се Мартинес.

— Току-що издадох заповед в този смисъл — отвърна Люис. — Вие тримата, тръгвайте към апарата.

Бек, Йохансен и Вогъл се подчиниха неохотно на заповедта и се повлякоха към МИА. Силният вятър ги спъваше на всяка крачка.

Без да вижда земята под краката си, Люис продължи напред. Спомнила си нещо, тя посегна към гърба си и откачи двете еднометрови сонди за пробиване на скали — беше ги прибавила към оборудването си сутринта, защото по план следобед трябваше да събират скални проби. Хвана по една във всяка ръка и ги повлече край себе си в успоредни линии.

След двайсет метра спря, обърна се и тръгна в обратната посока. Оказа се, че е невъзможно да върви в права линия. Нямаше видим ориентир, по който да се води, а ветровете я тласкаха встрани от курса с всеки свой порив. Пясъкът затрупваше краката й до средата на прасеца при всяка стъпка. Продължи напред, като сумтеше гневно.

Бек, Йохансен и Вогъл влязоха в шлюза. Предвиден за двама астронавти, той можеше да побере и трима по спешност. Докато чакаха налягането да се изравни, чуха гласа на Люис по радиото:

— Йохансен, инфрачервената камера на марсохода ще свърши ли някаква работа?