Энди Вейр - Марсианецът

Този път няма да ги използвам за семе. Не, те ще са част от новите ми хранителни запаси. Изцяло натурални, органични, марсиански картофи. Не чувате това всеки ден, нали?

Сигурно се чудите как ще ги съхранявам. Не мога просто да ги струпам някъде. Повечето ще се развалят, преди да съм ги изял. Затова ще направя нещо, което не би имало никакъв смисъл на Земята — ще ги изхвърля навън.

По-голямата част от водното им съдържание ще бъде изсмукано от почти пълния вакуум. Останалото ще замръзне на камък. Всички бактерии, които потриват ръце да ми развалят картофите, ще умрат с писъци.

Друго какво… А, да — получих имейл от Венкат Капур:

Марк, ето отговори на някои от въпросите, които зададе по-рано:

Не, няма да кажем на ботаническия си екип „да си го завре отзад“. Разбирам, че дълго време си разчитал само на себе си, но вече и ние сме на хорото, така че най-добре чуй какво имаме да ти кажем.

„Чикаго Кабс“ завършиха последни в централната дивизия на Националната лига.

Скоростта на информационния трансфер не е достатъчно бърза за изпращане на музикални файлове, дори в компресиран формат. Така че молбата ти за, цитирам: „нещо, КАКВОТО И ДА Е, само да не е диско“, е отхвърлена. Слушай си бугито и се радвай на живота.

И нещо не толкова приятно — НАСА учреди комисия, която да прецени дали ситуацията ти не е била предизвикана от грешки, които са можели да бъдат избегнати. Това само като предварителна информация. По-нататък може да имат въпроси към теб.

Дръж ни в течение за всичко.

И моят отговор:

Венкат, кажи на разследващата комисия, че ще трябва да проведат своя лов на вещици без мен. И когато неизбежно обвинят командир Люис, да знаят, че аз ще ги опровергая публично.

Освен това те моля да им кажеш, че майките на всинца им са проститутки.

Уотни

ПП: Сестрите им също.

Предварителните снабдителни сонди за „Арес 3“ бяха изстреляни в четиринайсет последователни дни по време на Хохмановия трансферен прозорец. Сонда 309 беше изстреляна трета. Пътуването до Марс с продължителност двеста петдесет и един дни мина нормално, само с две минимални корекции на курса.

След няколко маневри за убиване на скоростта сондата пое по последния си вектор на снижаване към Ацидалийската равнина. Издържа навлизането в атмосферата, благодарение на топлинния си щит. Малко по-късно разпъна парашута си и изхвърли вече ненужния топлинен щит.

Когато радарът й засече, че сондата се намира на трийсет метра над повърхността, парашутът беше изхвърлен на свой ред и се надуха балоните около корпуса. Сондата падна без повече церемонии на повърхността, подскочи, търкулна се и спря.

Компютърът спусна балоните и докладва на Земята, че сондата е кацнала успешно.

После чака двайсет и три месеца.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 117

Имам проблем с водния рециклатор.

Шест души преработват осемнайсет литра вода на ден. Следователно рециклаторът е предвиден да рециклира двайсет. Но напоследък рециклира по десет най-много.

Генерирам ли аз по десет литра вода на ден? Не, не съм шампионът по уриниране на всички времена. Заради картофите е. Влажността в Подслона е много по-висока от предвидената и водният рециклатор постоянно изтегля излишната вода от въздуха.

Не съм особено притеснен. Водата си е вода. Растенията я използват, аз я използвам. Ако се наложи, мога да пикая директно върху картофите. Течността ще се изпари и ще се кондензира по стените. Сигурно бих могъл да измисля начин да я събирам. Работата е там, че водата няма къде да отиде. Системата е от затворен тип. Пък и нали направих шестстотин литра вода от горивото на МСА (помните ли инцидента с „гърмящия Подслон“?). Мога да си вземам вани и пак да ми остава.

Онези в НАСА обаче направо са се побъркали. За тях водният рециклатор е от критично значение за оцеляването ми. Резервен няма и те са убедени, че без него ще умра на секундата. За тях повредата в оборудването е нещо страшно. За мен — ежедневие.

Затова, вместо да се готвя за прибирането на реколтата, аз кръстосвам от Подслона до марсохода да им отговарям на въпросите. Всяко ново съобщение съдържа указания да пробвам поредната им идея и да докладвам за резултатите.

Дотук установихме, че проблемът не е в електрониката, нито в замразяващата система или температурния баланс. Накрая сигурно ще се окаже някоя дупчица някъде и в НАСА ще проведат четиричасово съвещание, преди да ме инструктират да я запуша с тиксо.