Энди Вейр - Марсианецът

Тревожех се за „Патфайндър“. Ако бурята го беше повредила, значи бях загубил връзката си с НАСА. Не би трябвало да се притеснявам. Сондата беше прекарала на Марс десетилетия. Малко ветрец едва ли би я потрошил.

Като изляза навън, ще проверя „Патфайндър“, после ще се заема с неприятните задачи за деня. Крайно неприятни.

Мда, всяка пясъчна буря води след себе си неизбежното почистване на соларните панели. Древна традиция, почитана от сърцати марсианци като моя милост. Напомня ми за Чикаго — там вечно рием снега с лопати. Едно трябва да призная на татко — никога не е твърдял, че риенето на сняг изгражда характера или учи децата на труд.

Той казваше друго:

— Духалките за сняг са скъпи. А ти си ми без пари. Помня, че веднъж се оплаках на мама, а тя ме скастри:

— Я не ставай женчо.

Какво друго… До прибирането на реколтата остават седем дни, а аз още не съм готов. Първо, трябва да си направя мотика. Също и барака за картофите. Не мога просто да ги струпам отвън, защото следващата по-силна буря ще предизвика Голямата марсианска картофена миграция.

Уви, всичко това ще трябва да почака. За днес денят ми е пълен със задачи. След като почистя клетките, трябва да огледам цялата соларна конструкция за повреди. Нея, както и марсохода.

По-добре да започвам.

Въздушен шлюз 1 бавно снижаваше налягането до една деветдесета част от земната атмосфера. Уотни, облечен в скафандър, изчака цикълът да завърши. Беше го правил стотици пъти. И да бе имал някакви притеснения през първите дни, те отдавна бяха изчезнали. Сега това беше просто досаден етап преди всяко излизане от Подслона.

Налягането продължаваше да спада, по-високото налягане в Подслона притисна шлюза и АЛ102 се изпъна за последен път.

В ден 119 Подслонът се проби.

Първоначалната пробойна беше миниатюрна — по-малка от милиметър. Перпендикулярните въглеродни фибри би трябвало да предотвратят по-нататъшното разцепване. Но материалът отдавна беше преминал границите на издръжливостта си, вертикалните фибри се бяха раздалечили прекомерно, а хоризонталните се бяха отслабили отвъд критичната точка.

Атмосферата в Подслона се изля като река през пробойната. За част от секундата милиметърът порасна в метър — платнището се сцепи по периметъра на шлюза и продължи да се цепи, докато не стигна началната си точка. Вече нищо не придържаше шлюза към Подслона.

Налягането изстреля въздушния шлюз като гюле. Инерцията запрати Уотни към задната му врата.

Шлюзът прелетя четиресет метра, преди да падне на земята. Уотни, още несъвзел се от първия шок, понесе втори, когато инерцията го тласна към изходната врата с лицето напред.

Визьорът пое най-големия удар, уж нечупливото стъкло се пръсна на стотици квадратни парченца. Главата му се удари във вътрешността на шлема и той изгуби съзнание.

Шлюзът се търкаля още петнайсетина метра. Дебелата подплата на скафандъра спаси Уотни от множество счупвания. Той се опита да разбере какво става, но съзнанието му беше замъглено.

Шлюзът най-сетне спря да се търкаля и полегна на хълбок сред облак прах.

Уотни, паднал по гръб, гледаше нагоре през строшения визьор на шлема си. По лицето му се стичаше кръв от рана на челото.

Направи неистов опит да се съсредоточи. Обърна глава настрани и погледна през прозорчето на задната врата. Подслонът се ветрееше безформен в далечината, теренът пред него беше осеян с отломки като боклукчийски двор.

А после до слуха му достигна съскане. Той се вслуша напрегнато и установи, че звукът не идва от скафандъра му. Някъде в шлюза, голям колкото телефонна кабина, имаше малка дупка, от която излизаше въздух.

Той се заслуша в съскането. После докосна строшения си визьор. После погледна отново през прозорчето.

— Нещо бъзикаш ли се с мен, мамка му? — изруга.

АУДИОДНЕВНИК: ДЕН 119

ГЛАСОВ ЗАПИС:

Лежа тук от известно време и се опитвам да отгатна какво е станало. Би трябвало да съм далеч по-притеснен, но здравата си ударих главата и явно ударът е имал успокояващ ефект.

И така…

Така…

В шлюза съм. Виждам Подслона през прозорчето, на петдесетина метра е, ако не и повече. По принцип шлюзът трябва да е прикачен към Подслона, един вид е негова неразделна част. Сега не е. Което е проблем.

Шлюзът лежи на хълбока си в момента и се чува постоянно съскане. Така че или изпуска въздух, или си имам змии за компания. И в двата случая съм загазил.

Освен това по време на… каквото там, по дяволите, се случи… съм се подмятал като топче за пинг-понг и визьорът ми се е строшил. Въздухът е пословично неотзивчив, стигне ли се до гигантски зейнали дупки в скафандъра ти.