Энди Вейр - Марсианецът

А къде ще е това сигурно място? Идея си нямам.

Както и да е, да караме по ред. В момента задачата ми е да поправя скафандъра.

АУДИОДНЕВНИК: ДЕН 119

ГЛАСОВ ЗАПИС:

Лесно отрязах ръкава, още по-лесно го срязах по дължина, за да се получи правоъгълник. Ножиците са страхотни, казвам ви!

Почистването на стъклата, останали по визьора, отне повече време, отколкото очаквах. Едва ли са достатъчно остри, за да пробият материята на скафандъра, но предпочитам да не рискувам. А и не искам парченца стъкло да висят току пред лицето ми, когато облека скафандъра.

После дойде трудната част. След като счупих пломбата на дюзата с лепилото, имах точно шейсет секунди за работа. Взех с пръсти от лепилото и го размазах по най-бързия начин по периметъра на визьора. С останалото запечатах ръкава на скафандъра.

Притиснах правоъгълната кръпка към шлема. Притисках го силно с две ръце, а с коляно натисках залепения ръкав.

Притисках така сто и двайсет секунди, които преброих наум. Просто за всеки случай.

Изглежда, се получи добре. Лепилото се беше втвърдило на камък и кръпката не помръдваше. Междувременно обаче си бях залепил ръката за шлема.

Не се смейте.

Сега като си помисля, не е било добра идея да размажа лепилото с пръст. За щастие, дясната ми ръка още беше в движение. Сред пъшкане, сумтене и куп каруцарски псувни успях да стигна до кутията с инструменти. Извадих една отвертка и я използвах като длето, за да си освободя ръката (през цялото време се чувствах адски тъп).

През вградения в ръкава компютър накарах скафандъра да повиши вътрешното си налягане до 1.2 атмосфери. Кръпката върху визьора се изду навън, но лепилото издържа. Срязаният ръкав също се изду и за миг ми се стори, че шевът с лепилото ще се скъса, но и той издържа.

После проверих показанията за нивото на херметизация.

Не бяха много добри.

Скафандрите са предвидени за осем часа работа. Това се равнява на двеста и петдесет милилитра течен кислород, но за всеки случай скафандрите имат еднолитрова бутилка с O 2. Ала това е само половината история.

Останалата част от въздуха е азот. Азотът е там, за да осигурява остатъка от нужното налягане. И когато има теч, загубите се компенсират с азот. Скафандърът има двулитрова бутилка с течен азот.

Скафандърът буквално бълваше въздух. За някакви си шейсет секунди налягането в целия шлюз нарасна до 1.2 атмосфери.

Да речем, че обемът на шлюза е два кубически метра. Надутият скафандър заема приблизително половината от този обем. Значи за една минута скафандърът е добавил 0.2 атмосфери в обем от един кубически метър. Това са двеста осемдесет и пет грама въздух (сметките ми са точни, повярвайте). Въздухът в бутилките е приблизително един грам на кубически сантиметър, следователно току-що бях загубил двеста осемдесет и пет милилитра.

Трите бутилки побират три хиляди милилитра. Голяма част от съдържанието им беше използвана да поддържа налягането в шлюза, преди аз да запуша цепнатината. С дишането си съм превърнал известно количество кислород във въглероден диоксид, който е бил уловен от филтрите на скафандъра.

Според показанията към момента разполагам с четиристотин и десет милилитра кислород и седемстотин трийсет и осем милилитра азот. Общо това прави около хиляда сто и петдесет милилитра газ. Ако разделим това на двеста осемдесет и пет милилитра теч за минута…

Изляза ли от шлюза, скафандърът ми ще разполага с въздух само за четири минути. По дяволите.

АУДИОДНЕВНИК: ДЕН 119

ГЛАСОВ ЗАПИС:

Така, поблъсках си още малко главата.

Какъв е смисълът да ходя в марсохода? И там ще съм в капан като в шлюза. По-широчко ще е, вярно, но рано или късно пак ще умра. Там няма воден рециклатор, няма оксигенатор, няма храна. Все фатални липси.

Трябва да поправя Подслона. Знам как да го направя, упражнявали сме го по време на подготовката за полета. Но ще ми отнеме много време. Ще трябва да намеря резервния материал за изкърпването, който сега е затиснат незнайно къде под сриналия се Подслон. После ще трябва да открия пробойната и да я залепя.

Но това ще отнеме часове, а скафандърът ми не става за нищо.

Ще ми трябва друг скафандър. Преди скафандърът на Мартинес беше в марсохода. Мъкнах го със себе си по пътя до „Патфайндър“ и обратно, в случай че ми потрябва резервен. Но когато се прибрах, го върнах в Подслона.

По дяволите!

Добре, значи ще трябва да взема друг скафандър, преди да отида в марсохода. Кой от всичките? Онзи на Йохансен е много малък (тя е джобно гадже, нашата Йохансен). Скафандърът на Люис е пълен с вода. Е, в момента е пълен с бавно сублимиращ лед. Нарязаният и подлепен скафандър, който е при мен в момента, първоначално принадлежеше на Бек. Моят е пробит. Значи ми остават скафандрите на Мартинес и Вогъл.