Энди Вейр - Марсианецът

— Но какво могат да ни предложат те в замяна? — попита Жу Тао. — Ние им даваме ракетата и на практика отменяме изстрелването на собствената си сонда.

Гуо Минг се усмихна.

— Ще ни дадат нещо, което не можем да постигнем без тях.

— И то е?

— Ще ни дадат китайски астронавт на Марс.

Жу Тао се изправи.

— Ами да, разбира се — усмихна се той. — Екипажът на „Арес 5“ още не е избран. Ние ще настояваме да включат наш човек. Когото ние ще изберем и обучим. НАСА и Държавният департамент със сигурност ще се навият. Но нашият Държавен съвет?

Гуо Минг изкриви лице в суха усмивка.

— Да спасим задника на американците пред очите на целия свят? Да пратим китайски астронавт на Марс? Да се изравним с тях в космическата сфера? Членовете на Държавния съвет биха продали собствените си майки, за да постигнат това.

Теди слушаше, притиснал телефона към ухото си. Гласът отсреща приключи изложението си и замълча в очакване на отговор.

Теди гледаше втренчено пред себе си, докато осмисляше чутото.

След няколко секунди отговори едносрично:

— Да.

Йохансен,

Твоят плакат се продаде в пъти по-добре от нашите, взети заедно. Ти си горещата мацка, която лети до Марс. Висиш по стените на мъжки спални по целия свят.

Обаче си типичен зубър, да знаеш. Сериозна умница. Наложи се да вкарам едни гадни кодове, така че „Патфайндър“ да се разговори с марсохода, и… леле-мале! При това НАСА ми помагаше при всяка стъпка.

Пробвай да си по-готина бе, човек. Носи черни очила и кожено яке. И сгъваем нож. Стреми се към ниво на „готиност“, известно сред познавачите като… „ботаническо готино“

Знаеш ли, че командир Люис си поговори много сериозно с нас, мъжете. Предупреди ни, че ако някой от нас си падне по теб, изхвърча от мисията. Но пък тя години наред е командвала моряци, какво друго да очакваш от нея?

Както и да е. Опитай се да не мислиш за всички онези момчета, които зяпат плаката ти и точат лиги.

— Така, ето ни пак тук — каза Брус на събралите се ръководители на ЛРД. — Вече сте чули за „Тайянг Шен“ и знаете, че нашите китайски приятели ни дават още един шанс. Но този път ще е още по-трудно. „Тайянг Шен“ ще е готова за изстрелване след двайсет и осем дни. Ако спази графика си, нашият товар ще стигне до Марс в ден от мисията 624, шест седмици след като Уотни остане без храна. НАСА вече работи по варианти да отложи момента, в който Уотни ще започне да гладува. Вече счупихме световния рекорд, когато подготвихме „Ирида“ за шейсет и три дни. Сега ще трябва да направим същото за двайсет и осем .

Плъзна поглед по лицата на колегите си. Нито едно не излъчваше оптимизъм.

— Хора — продължи той, — това ще е най-долнокачественият космически апарат, който сме строили някога. Има само един начин да се справим за този безумно кратък срок. Без приземяваща система.

— Извинявай, какво? — заекна Джак Тревър.

Брус кимна.

— Чухте ме. Без приземяваща система. Ще ни трябва насочваща система за корекция на курса по време на полета. Но стигне ли до Марс, сондата просто ще падне.

— Това е лудост! — възкликна Джак. — Скоростта, която ще набере при падането си през атмосферата, ще е безумна !

— Да — потвърди Брус. — Дори при идеални атмосферни условия ще се удари в повърхността със скорост от триста метра в секунда.

— И каква полза ще има Уотни от сонда, която е станала буквално на прах? — попита Джак.

— Стига храната да не изгори по пътя си през атмосферата, Уотни ще може да я яде — отвърна Брус.

Обърна се към бялата дъска и започна да чертае основната организационна схема.

— Ще ми трябват два екипа. Екип 1 ще поеме външния корпус, насочващата система и двигателите. Целта е сондата да стигне до Марс, нищо повече. Но искам възможно най-безопасните системи. Най-добре ще е да използваме аерозолно ракетно гориво. Радио с максимална мощност, за да поддържаме връзка със сондата, и стандартен сателитен навигационен софтуер. Екип 2 ще поеме товара. Задачата им е да намерят начин да съхранят храната по време на удара. Ако протеиновите кубчета се ударят в пясък със скорост от триста метра в секунда, резултатът ще е пясък с аромат на протеини. Трябва да стават за ядене след удара. Общото тегло не трябва да надхвърля деветстотин четиресет и един килограма. Поне триста килограма трябва да са храна. Действайте.

— Ъъ, д-р Капур? — каза Рич, подал глава през прага на кабинета. — Имате ли минутка?

Венкат му махна да влезе.

— Вие сте?…